Потъването на Япония
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елза Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потъването на Япония». Краткое содержание книги:
— Значи се измамих в него — директорът, чието лице беше пребледняло, запали цигара.
В това време в кабинета влезе завеждащият отдела за информация.
— Идвам във връзка с фирмата, за която говорихме преди малко — каза той. — Тя е започнала производството на подводен кораб за изследване на корали, но изглежда, нищо не е излязло. Незначителна фирма с основен капитал двадесет милиона йени.
— Но откъде тогава може да вземе пари?
— Местните финансисти и банки са й открили кредит, но тези суми са нищожни. Изглежда, я кредитират и по-едри финансисти. Но това още не е установено. Има подозрение, че зад гърба на тази фирма под маската на фирма за тежко машиностроене се крият Силите за самоотбрана, но няма никакви сведения, които да потвърдят това предположение.
— Силите за самоотбрана? — попита директорът.
— Да, нима не може да се допусне, че Силите за самоотбрана купуват батискаф за своите нужди? Във всеки случай те имат достатъчно средства, но, изглежда, че не искат да се разгласява и се прикриват зад банкрутирала фирма. Тя купува „Кермадек“, а Силите за самоотбрана го наемат за дългосрочно ползуване.
— Навярно е така — каза директорът, като си чистеше ушите.
— Но защо е притрябвал батискаф на Силите за самоотбрана? Защо не са наели такъв под наем от чужбина и защо са тези заобиколни пътища? Толкова ли спешно изследване имат, че не могат да изчакат да бъде пуснат в действие нашият втори батискаф „Вадацуми–2“?
— Може би е по-добре да проверим в самото управление на Силите за самоотбрана? — предложи Йошимура.
Обаче проучванията на Йошимура скоро приключиха. Когато започна да разплита нишката в самото ведомство, тя бързо се скъса и изчезна в мрака на държавната тайна със значение за отбраната на страната.
Доцент Юкинага, който беше подал молба в Университета, където работеше, за временното му освобождаване от задължения, сега прекарваше цели денонощия и кантората в едно от зданията в Хараджюку. Всички негови мисли и денем, и нощем бяха свързани с план „Д“. В центъра на този план стоеше професор Тадокоро. Самият той работеше с всички сили по изграждането на новата програма за изследвания. За целта бяха преместени в нова лаборатория. „С какво ли ще се занимаваме в същност?“ — замисляше се Юкинага. Той всецяло се беше отдал на тази идея — неясна и несигурна като облак. Но ако в крайна сметка се окажеше, че това е една безумна фантазия, една химера на учения — фанатик професор Тадокоро, какво ли ще стане с неговото бъдеще? Цялото си време, всичките си сили и енергия отдаваше на този прословут план „Д“, освен това нямаше право да разказва за своята работа нито на бившите си учители, нито на родителите си, нито на другарите си… Ако си беше седял мирно и тихо във факултета, през следващата година може би се откриваше шанс да стане професор. В научния свят неговите трудове постепенно получиха известност и на есенния семинар Юкинага се готвеше да излезе с важен доклад.
Разбира се, ако изследванията се провеждаха открито, всичко щеше да бъде по-просто — никакви тайни, никакви заобиколни пътища, всяко достижение щеше да става достояние на обществото и да получава нужното признание. Но тук характерът на работата бе съвсем друг. Програмата изискваше пълна дискретност. За нейната секретност най-много настояваха премиер-министърът и онзи старец. Изнурителна работа, за която никой, дори най-близкият ти, не трябва да знае. И никакво възнаграждение не му бе обещано за това. Той сам се чудеше на себе си. Защо се реши да пропилее останалата половина от живота си. Може би просто го измъчваше отчаянието? Може би за всичко беше виновна жена му? Тя бе единствена дъщеря на негов любим преподавател, известен учен, умрял преди няколко години. Израснала в охолство и разкош, тя се отличаваше с безсърдечието си. Деца нямаха. Преди една година, когато беше в командировка в чужбина, жена му беше напуснала дома им и бе заминала при родителите си. Тази жена въобще не беше подходяща за съпруга на скромния, сдържан и малко своеобразен учен, който, увлечен от науката, почти не спеше в къщи.
А какво ще стане с всички, ако този план, с осъществяването на който бяха заети в момента, се окаже плод на фантазия, на лош сън… Нали никой не му даваше гаранция в случай на неуспех. Най-печалното беше, че освен себе си беше оплел в тази история няколко свои талантливи другари. И сега се чувствуваше отговорен за тяхното бъдеще. Когато мислеше за това, главата го заболяваше и му се повдигаше.
— Във всеки случай нашата работа е същинска игра на сляпа баба, която няма дори и правила — му беше казал Сеичи Наката, негов приятел от университета, признат авторитет в областта на информацията. — Условията са толкова сложни, че струва ми се и системата „RERT“ няма да ни помогне. Налага се да се обмислят някои нови средства за програмиране. На първо място, правителството трябва постоянно да ни осигурява пари, без да чака резултатите от първия етап на изследванията. На второ място, след известен период от време ще ни трябват огромни суми, за които правителството е длъжно да измисли реален предлог, за да бъде в състояние да ги задели. Трето, ако резултатите от изследователската работа започнат да потвърждават хипотезата, правителството ще трябва да вземе съответните мерки. При това характерът на нашите изследвания е такъв, че не на всеки етап може да се даде потвърждение на хипотезата в чист вид. Вероятно след положителните резултати от първия етап на изследването може да се яви отрицателен при следващите етапи. Не е изключен и напълно отрицателен резултат. Всичко е възможно. В такъв случай възниква въпросът: до каква степен и колко дълго време ще е в състояние да ни издържа правителството? И това трябва да се пази в пълна тайна от обществото, което сигурно е много трудно. Четвърто, до каква степен могат да се държат в тайна нашите изследвания и хипотезата, въз основа на която ние работим и правим своите заключения?