Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
Свали крака си от ъгъла на бюрото и го погледна безразлично.
— Госпожица Гейдър ли имате предвид?
Заместникът му беше малко глуповат, но знаеше, че не трябва да прекалява с търпението на шерифа, и затова отговори:
— Да, шефе.
— Е, и? — попита Рийд заплашително.
— Шефът на погребалното бюро, господин Дейвис, се обади току-що. Тя е при него и преглежда папките му.
— Какво?
— Да, шефе. Той така каза. Повикали са го, защото…
— Обадете се и му кажете, че отивам там веднага — в следващия момент Рийд вече обличаше якето си.
Ако заместникът му не се беше отдръпнал бързо настрани, щеше да го събори на пода, когато се втурна към вратата.
Поради суровото време много от училищата и предприятията бяха затворени. Можеха да се справят със снега, но ледът, дебел няколко сантиметра, беше друг въпрос. За съжаление офисът на шерифа никога не се затваряше.
Господин Дейвис го посрещна на вратата. Беше силно разстроен.
— Работя в това бюро от тридесет години и никога досега не ми се е случвало подобно нещо. Изчезвали са ковчези. Ограбвали са ме. Дори веднъж…
— Къде е тя? — прекъсна го нетърпеливо Рийд.
Мъжът посочи с ръка. Шерифът тръгна към затворената врата и рязко натисна дръжката.
— Какво, по дяволите, мислите, че правите?
— Добро утро, шериф Ламбърт.
— Отговорете на въпроса ми! — Рийд затръшна вратата след себе си. Започна да се разхожда из стаята. — Навън има един човек, който изпадна в истерия заради вас, госпожице. Все пак, как стигнахте дотук в това време?
— С колата си.
— Не е възможно да се шофира в такова време!
— Възможно е.
— Защо е всичко това? — попита той и ядосано махна с ръка към папките, струпани на бюрото.
— Това са книжата на господин Дейвис за годината, през която е била погребана майка ми. Той ми разреши да ги прегледам.
— Вие сте го принудила!
— Не съм правила подобно нещо.
— Тогава сте го заставила, заплашвайки го със служебното си положение! Поиска ли да види разрешителното ви за обиск?
— Не.
— Имате ли такова?
— Не, но мога да получа.
— Не можете без причина.
— Необходимо ми е убедително доказателство, че тялото на Селина не е заровено в онзи гроб.
— Тогава защо не направите нещо по-разумно? Вземете една лопата и започнете да копаете!
Грубостта му я накара да замълчи. Необходимо й беше време, за да се овладее и да не избухне. Накрая каза:
— Тази сутрин сте в лошо настроение. Зле ли спахте?
— Да. Спах с една жена, но не ми беше хубаво.
Тя сведе очи към масата.
— Извинете, че попитах. Съжалявам.
— За какво? За това, че съм спал с жена ли?
— Съжалявам, че не е било хубаво.
Размениха си бързи погледи. Лицето му изглеждаше сурово и недодялано, но въпреки това едно от най-привлекателните, които някога беше виждала.
Всеки път, когато бяха заедно, тя неволно усещаше магнетизма на тялото му. Знаеше, че това привличане е пагубно за нея от лична и компрометиращо — от професионална гледна точка. Той беше принадлежал първо на майка й.
Въпреки това доста често й се искаше да го докосне или той да я докосне. Снощи й се искаше да я задържи по-дълго в обятията си, докато плачеше. Слава Богу, че излезе по-разумен от нея и си замина.
„При коя ли е ходил?“ — питаше се Алекс. Къде и кога е спал с жена и не му е харесало? Преди или след като беше идвал при нея в стаята й в мотела, се беше случило това? Защо не му е било хубаво?
Изминаха няколко секунди, преди да наведе глава и да започне отново да преглежда папките.
Рийд не обичаше да бъде пренебрегван. Пресегна се през бюрото и повдигна брадичката й.
— Казах ви, че Селина беше кремирана.
Тя се изправи.
— След като го обсъдихте със съдията Уолис. Това не ми харесва.
— Доставя ви удоволствие да фантазирате.
— Защо Джуниър не спомена, че майка ми е била кремирана, когато ме видя на гробищата? Мисля си, че тя с погребана там. Ето защо ровя из тези папки.
— Защо трябва да ви лъжа?
— За да не искам ексхумацията на тялото.
— Пак повтарям — защо? Какво значение има това за мен?
— Доживотен затвор — каза тя бавно, — ако заключението на съдебния лекар ви признае за неин убиец.
— Вие сте… — като не намери достатъчно вулгарна дума, той удари с юмрук по дланта си. — На това ли ви учат в Юридическия факултет — да се захващате като удавник за сламка, когато всичко друго пропадне?
— Точно така.
Той се подпря на бюрото и се приведе напред през него.
— Вие не сте следовател, а ловец на вещици.
Това я засегна, защото Алекс наистина се чувстваше като такава. Търсенето й действително беше отчаяно. Седна отново и постави ръцете си върху отворените папки.