Сълзата на боговете

Глава 7

Конспирация

Джеймс се претърколи наляво.

Острието на измала се стовари на мястото, където допреди миг се намираше главата му, и убиецът отново вдигна оръжието си. Движеше се с неописуема бързина.

Джеймс нямаше време да извади рапирата си и вместо това го изрита, като вложи цялата си сила. Чу се хрущящ звук от строшена кост, придружен от болезнен вик. Измалът залитна, но не падна.

Джеймс отново се претърколи настрани и се изправи, като същевременно извади рапирата си.

Яжара направи заклинание, но искрящата топка от червеникава енергия отскочи встрани и се удари в пода пред краката на магьосника. Макар че остана невредим, той изглеждаше стреснат от появата на друг магьосник. Обърна се, провря се през отворения прозорец и скочи върху паважа на улицата.

Яжара насочи вниманието си към убиеца, който се приближаваше към Джеймс, и вдигна тоягата си. Джеймс замахна, принуждавайки убиеца да отстъпи и да пренесе тежестта върху ранения си крак. Мъжът обаче очевидно бе опитен фехтовач и вместо това се извъртя настрани, като на свой ред нанесе удар. Атаката му бе толкова неочаквана, че едва не коства живота на Джеймс. Докато скуайърът се отдръпваше, мястото му бе заето от Яжара, която парира удара с тоягата си. Измалът зае позиция зад вратата, така че да не могат да го нападат и двамата едновременно.

— Яжара! — извика Джеймс, без да откъсва поглед от него. — Слез долу и виж какво е станало с приятелчето му — магьосника! Аз ще се погрижа за този негодник.

Без да възрази, Яжара се обърна и изтича надолу по стълбите.

Джеймс поспря, опитвайки се да прецени ситуацията. Нито той, нито убиецът можеха да минат през вратата. Всеки, който се опиташе, щеше да срещне оръжието на другия в доста неизгодно положение — без възможност да маневрира настрани.

Джеймс отстъпи назад и отпусна рапирата, сякаш канеше другия да нападне.

Измалът остана на мястото си — отказваше да приеме поканата.

— Скоро ще пристигне подкрепление — подхвърли небрежно Джеймс. — Съмнявам се, че ще скочиш през прозореца с това счупено коляно. — Той погледна надолу към ранения крак на убиеца. — Трябва да призная, че се възхищавам на издръжливостта ти. Мнозина други на твое място сега щяха да се въргалят на пода и да крещят от болка.

Убиецът пристъпи едва забележимо напред — не повече от няколко сантиметра.

Джеймс продължаваше да говори.

— Срещал съм и други като теб — Нощни ястреби. Първият, когото надвих, искаше да убие принца — това беше доста отдавна. Тогава бях още младеж. Хвърлих го от покрива.

Още няколко сантиметра напред.

Джеймс опря острието на рапирата си в пода и се подпря върху него, сякаш си почиваше.

— Но най-страшни бяха онези бандити в пустинята. Съмнявам се да си чул за тях, защото сигурно не си бил там. Искам да кажа, че ако си бил, сега щеше да си мъртъв — нали?

Още няколко сантиметра.

— Все още не мога да си обясня как вашето братство допусна да стане пионка в ръцете на някакви самозабравили се фанатици. Вашите хора гинат, за да могат други да постигат целите си. Нима Гадника разполага с такава неограничена власт върху вас?

Убиецът се напрегна.

Джеймс млъкна и се наведе напред, сякаш бе преместил цялата си тежест върху рапирата.

— Все пак странно, че те срещам тук. Мислех си, че жалките ви останки отдавна са си плюли на петите.

Изведнъж от долния етаж долетяха викове. Измалът вдигна оръжието си и се хвърли върху Джеймс, но той се отдръпна в мига, когато видя острието да святка.

Както се надяваше, противникът му не бе забелязал, че той също се е приближил към вратата. С едно рязко движение Джеймс парира удара на падащия отгоре ятаган, след което нанесе мушкащ удар. Раненият крак на убиеца не издържа натоварването и се подгъна, мъжът се препъна и сам се наниза върху острието на рапирата.