Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
— След като вече отговорих на всичките ви въпроси, предполагам, че идвате, за да ми съобщите за напредък в разследването, така ли?
— Не служа при стражата — отвърна Джеймс. — Необходима ни е помощта ви, за да извадим един кораб.
— Страхувам се, че ще трябва да ви разочаровам. Гилдията е затворена. Изглежда, не сте чули новината, но са убили нашия Майстор.
— Какво по-точно е станало? — попита Джеймс.
— Никой не знае със сигурност. Открили са го мъртъв в стаята му, всичко наоколо е било разхвърляно. Изглежда, е имало борба. Накрая сърцето му не издържало.
— И защо затваряте гилдията?
— Майсторът на гилдията и неговият заместник Кендарик бяха единствените, които познаваха ритуала за вдигане кораб на повърхността.
— Налага се незабавно да разговаряме със заместника.
— Невъзможно. Кендарик е главният заподозрян за убийството на Майстора и, изглежда, се е укрил някъде. — Мъжът въздъхна уморено. — Което сигурно не е чак толкова лошо, като се има предвид цялостното положение.
— Какво искате да кажете с това „като се има предвид цялостното положение“? — попита Джеймс.
— За никого не е тайна, че от няколко години гилдията работи на загуба. Гилдиите на други градове, като Дърбин и Илит, отдавна са възприели нови методи, с които да действат по-ефективно. Те ни измъкват всички договори.
Джеймс за миг се замисли, после попита:
— Откъде знаете, че Кендарик е убил Майстора?
— Ами те вечно се караха. Понякога почти стигаха до бой. Абигейл, жената, която почиства къщата, каза, че ги чула да се карат и предната вечер.
— Това не е никакво доказателство — обади се Яжара.
— Вярно, но Кендарик изчезна безследно веднага щом откриха трупа на Майстора. Не бих се учудил, ако излезе, че той е убиецът.
Яжара понечи да каже нещо, но Джеймс завъртя глава.
— Може ли да огледаме стаите на Майстора и Кендарик? — обърна се той към Йорат.
— Ваша воля — сви рамене Йорат. — Жандармите вече бяха там, но не откриха нищо. — Той отново се зарови в свитъците.
Джеймс и Яжара се качиха на горния етаж.
— Какво? — попита го Яжара.
— Какво какво?
— Какво не искаше да казвам пред Йорат?
— Това, което си мислеше — отвърна Джеймс и тръгна към най-близката врата.
— И какво според теб си мислех?
— Че може би Кендарик също е мъртъв. И че някой взема мерки да не бъде изваден един кораб, потънал край Носа на вдовиците. — Той втренчи поглед в бравата. — Тази врата е разбивана. Има някой вътре — добави Джеймс шепнешком.
Яжара зае позиция зад него и му кимна. Джеймс вдигна крак и изрита вратата, която отхвърча навътре.
Една старица подскочи уплашено и изпищя:
— О, небеса! В гроба ли искате да ме вкарате, вие двамата?
— Съжалявам — отвърна Джеймс със засрамена усмивка. — Чух, че има някой вътре, и като видях, че ключалката е строшена… — Той повдигна рамене.
— Тази сутрин почуках, но не можах да събудя господаря. Тогава накарах двама от чираците да разбият вратата. Намерихме го да лежи мъртъв на пода. — Тя подсмръкна и избърса една сълза.
— Какво друго можеш да ни кажеш? — попита Джеймс. — Идваме по заповед на принца.
— Господарят беше чудесен човек, но имаше слабо сърце. Често му правех чай от глог, за да му облекчи болката. Много зле му действаха постоянните караници със заместника Кендарик.
— Какво представляваше този Кендарик? — попита Яжара.
— Ами… бедно хлапе от улицата, без семейство и приятели. Толкова беше беден, че се наложи Майстора да му плати вноската за приемане. Но старецът знаеше, че на момчето умът му сече като бръснач, и щеше да е престъпление да го остави да умре от глад. И се оказа прав, хлапето стигна далеч — чак до заместник. Сигурно някой ден щеше да го наследи, ама… — Тя млъкна и отново изхлипа.
— Значи беше умен, така ли? — попита Яжара.
— О, много разбираше от новите методи. Работеше над едно заклинание, което щеше да позволи на един-единствен човек да издигне цял голям кораб на повърхността. Вярваше, че с тази магия гилдията бързо ще забогатее, но Майстора все му създаваше спънки и двамата много се караха. Понякога Майстора казваше, че обичал да спори с Кендарик, за да му помага да си изостря ума и да умее да се справя с трудностите, когато той самият застане начело на Гилдията. Малко странна е цялата тази работа.
— Че кое му е странното? — попита Яжара.
— Ами, първо, не ми се вярва Кендарик да го е убил. Може да се дърлеха, но той наистина обичаше Майстора.
— Но всички май са сигурни, че тъкмо Кендарик е убиецът.
— Може и тъй да е — въздъхна жената. — Но аз ги чух да се карат вечерта. И друг път са се карали, ама сега беше по-силно. На сутринта, като дойдох да донеса на Майстора закуската, го намерих мъртъв. Както ви казах, трябваше двама от чираците да разбият вратата. Разправят, че Кендарик го бил ударил, докато се карали, а после избягал през прозореца. Така поне твърдяха пред стражниците.