Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
— Пак ли? — попита той.
— Имаме още няколко въпроса, заместнико — рече Джеймс.
— Да чуя.
— Открихме някои неща, но няма съмнение, че случаят ще бъде разрешен едва когато намерим Кендарик. Какво можеш да ни кажеш за него?
— Той беше най-старшият член на гилдията след Майстора, точно над мен. Има още двама ръководители, но те не са в града. Кендарик беше човек с необичайни способности и със сигурност щеше да стане следващият Майстор. За съжаление беше алчен и арогантен, сигурно заради кешийската си кръв.
Яжара се опита да запази спокойствие, но Джеймс я видя как стиска юмруци.
— Наистина ли смяташ, че причината е в кръвта? — попита той.
— Без съмнение — отвърна Йорат. — Винаги се държеше надменно, но след като трябваше да се откаже от годежа с онова момиче, съвсем се озлоби срещу нас. Родителите й не искаха дъщеря им да се омъжи за кешиец и кой може да ги вини?
— Внимавай, заместнико, защото съм чувствителна по този въпрос — предупреди го Яжара.
— Мадам — отвърна спокойно Йорат, — не съм учен, нито специалист, но от опит мога да ви кажа, че кешийците не умеят да владеят чувствата си.
Яжара се наведе към него със смразяваща усмивка.
— Като новоназначен придворен магьосник и като племенница на Абдур Рахман Мемо Хазара-хан, посланик на Велики Кеш в двора на принца, ще ти кажа, че си в дълбоко заблуждение. Ако наистина не можех да се владея, щях да те смачкам като червей.
Йорат пребледня и запелтечи:
— Милейди, позволете да ви се извиня. Бях груб и нищо не извинява поведението ми. Моля ви, простете ми.
Джеймс едва успя да скрие усмивката си и каза:
— Разкажи ни за жената, за която е бил сгоден Кендарик.
Йорат нямаше нищо против да сменят темата.
— Тя е дъщеря на един тукашен дюкянджия. Не й помня името.
— Е, благодаря ти все пак. Нямаме повече въпроси.
Преди да излязат, Джеймс погледна нагоре по стълбите. После спря, даде знак на Яжара да пази мълчание и се прокрадна безшумно на втория етаж. Когато стигнаха горе, посочи стаята на Йорат.
— Какво правиш? — попита го Яжара.
— Нашият приятел долу май крие нещо.
— И аз си мислех така. Изглежда ми някак… прекалено спокоен след всичко, което се случи.
Джеймс с лекота отвори ключалката и влязоха. Стаята бе изрядно подредена, на пръв поглед всеки предмет си беше на мястото.
— Много прибран човек е този Йорат — подметна Джеймс.
— Така изглежда.
Джеймс се зае с писалището, а Яжара съсредоточи вниманието си върху скрина до леглото на заместника. В писалището Джеймс намери документи и счетоводна книга. Докато ги преглеждаше, Яжара го повика:
— Виж!
Джеймс се обърна. Яжара държеше още една счетоводна книга, същата като тази, която бе намерил Джеймс.
— Открих я скрита в дрехите.
Джеймс взе втората книга и я постави до първата.
— Това е значи — каза той след кратък размисъл. — Нашият приятел е присвоявал средства от гилдията. След смъртта на Майстора никой не би го заподозрял в измама.
— А след като намереше свитъка със заклинанието на Кендарик, щеше да възобнови дейността на гилдията и да се самоназначи за новия й Майстор.
Джеймс прелистваше книгата.
— Виж какво намерих. — Той посочи един лист. Тя зачете на глас:
— „Заместнико — ти постъпи правилно, като се обърна към нас. Получихме златото, което ни обеща. Покажи това писмо на кръчмаря и той ще ти услужи с всичко, което поискаш. Моите хора ще те чакат при кучето, там ще уточним подробностите за бъдещи разплащания. Орин.“
— При кучето — повтори Джеймс. Някое място?
— Ами да, „Хапещото куче“ — сети се Джеймс.
— Кръчмарят Пит Късметлията! — възкликна Яжара.
— Всичко започва да си идва на мястото — ухили се Джеймс и прибра двете книги и писмото. — Мисля, че дойде време пак да си поговорим със заместника Йорат. — Той загърна книгите и писмото в едно наметало, което извади от скрина.
Слязоха на първия етаж и влязоха в канцеларията. Йорат все така четеше разни документи.
— Да? — рече той, вдигна глава и ги погледна. — Пак ли вие?
— Ти знаеш кой е убиецът на Майстора — заяви Джеймс.
Йорат бавно се изправи и грижливо подреди документите върху бюрото.
— Чудна работа. Доскоро смятах, че хората на принца са доста по-интелигентни.
— Открихме, че си се съюзил с Нощните ястреби.
Йорат посрещна обвинението с безстрастно лице.
— Дори да съм имал намерението да се консултирам с представители на някоя престъпна група, с кого се срещам извън тази сграда си е лично моя работа, освен ако не успеете да докажете, че съм бил замесен в конспирация срещу гилдията. Освен това целият ми живот е свързан с тази гилдия — защо ми е да излагам кариерата си на риск?