Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
— Джеймс! — Арута размаха пръст. — Двамата с теб сме преживели не едно и две премеждия. Повече, отколкото на други ще им се съберат за десет живота. Но тази задача е по-важна и от най-важната досега. Ти си отговорен за съдбата на света, съдбата на всички ни е в ръцете ти.
— Разбирам, ваше височество. Арута се обърна към Яжара.
— Надявам се да бъдеш все така изобретателна и смела, каквато се прояви досега.
— Стига да се наложи, ваше височество — отвърна младата магьосница и се поклони.
— Тръгвайте тогава, и нека боговете ви закрилят.
Когато излязоха, Джеймс помоли Яжара да почака до появата на херцог Гардан.
— Ваша светлост? — спря го Джеймс.
— Какво има, скуайър? — попита го малко намръщено херцогът.
— Мога ли да разчитам на вас да предупредите завеждащия хранилището, че ще са ни необходими известни припаси и екипировка?
— Защо — има ли някакъв проблем?
Джеймс се засмя притеснено.
— Не съм сигурен, че искането ми ще бъде посрещнато охотно, като се има предвид, че прибягвах твърде често до името на принца…
— Без негово знание естествено — довърши Гардан, но се засмя. — Добре, ще имам грижата да го предупредя.
— Но кога ще ви освободят от служба? Мислех, че заминаването ви вече е уговорено.
— Трябваше да потегля за Крудий този месец, но не зная точно кога — отвърна херцогът и въздъхна. — Сигурно когато най-после престанеш да ни създаваш проблеми, момче.
— Е — ухили се Джеймс, — значи няма да си тръгнете поне още десет години.
— Дано не си прав. Все пак със сигурност ще дочакам завръщането ти. Никой не може да си позволи да напуска службата, докато не бъде решен проблем от подобен характер. А сега — време е да вървите. — Той се поклони на Яжара. — Милейди.
— Ваша светлост. — Тя леко приклекна. — Сега какво ще правим? — обърна се към Джеймс, след като херцогът си тръгна.
— Отиваме при Морската порта, където е Мореходната гилдия.
В късната сутрин Морската порта гъмжеше от народ. На пристанището се разтоварваха стоки, които се откарваха в града с ръчни колички и каруци. Пътят към Стария пазар беше задръстен. Току-що пристигнали от дълго плаване моряци бързаха към пристанищните кръчми. Откъм морето се чуваха крясъците на чайките, които летяха ниско над вълните и търсеха храна.
Яжара се прозина.
— Толкова съм изморена, че направо ще заспя права.
— Ще свикнеш — засмя се Джеймс. — Един от триковете, които научих, откакто съм на служба при Арута, е да придремваш винаги, когато ти се удаде възможност. Личният ми рекорд е четири дни без никакъв сън. Разбира се, тогава разполагах с един вълшебен еликсир, но когато ефектът му се преустанови, цяла седмица не ставах за нищо…
Яжара кимна.
— Подобни средства трябва да се употребяват внимателно.
— Дано поне тази нощ да успеем да се наспим.
— Дано.
Стигнаха сградата на Мореходната гилдия — солидна двуетажна къща, от която се виждаше Морската порта. Неколцина носачи се бяха събрали около голям фургон отпред и го разтоварваха. Джеймс потупа един от тях по рамото.
— Разкарай се! — бе лаконичният отговор.
— Пратеници на принца — побърза да каже Джеймс. Едва сега мъжът го погледна.
— Виж, ако си дошъл да се срещнеш с Майстора на гилдията, вече казах всичко, което знам, на капитана от стражата.
Джеймс го улови за рамото и го извъртя към себе си. Мъжът замахна с юмрук, но той се провря под ръката му и опря острието на кинжала си в гърлото му.
— Прощавай за безпокойството — произнесе Джеймс с глас, в който се долавяше нескрита заплаха. — Но ще бъдеш ли така добър да ми обясниш какво точно си казал на капитан Гурут за Майстора на гилдията?
Мъжът отпусна ръце и отстъпи крачка назад.
— Нищо повече, освен че е бил убит.
— Заради Кендарик е! — обади се един от останалите носачи. — Скъпо ще ни струва неговата ненаситност!
Първият мъж посочи входа на къщата.
— Ако искате подробности, най-добре да говорите с Йорат, той е вътре. Сега той замества Майстора.
Джеймс свали кинжала и даде знак на Яжара да го последва. Влязоха в приемната, където неколцина мъже обсъждаха нещо полугласно.
— Търсим заместник-майстор Йорат — каза високо Джеймс.
Без да се обръща, един от мъжете посочи с палец вратата в дъното на помещението.
— Благодаря — каза Джеймс и тръгна натам.
В стаята, в която влязоха, имаше бюро и няколко стола. До бюрото стоеше мъж на средна възраст с черна коса и къса, грижливо подстригана брада. Той вдигна очи от документите, които изучаваше, и попита:
— Какво обичате?
— Идвам от двореца — отвърна Джеймс.