Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
— Очевидно — заговори Джеймс. — Един безумец с прозвище Мечището, подпомаган от черна магия, е успял да превземе вашия кораб. В момента, отче, моите войници пренасят заграбеното в двореца, откъдето ще можете да си го получите.
В очите на върховния жрец блесна надежда.
— Кажете ми… имаше ли едно голямо ковчеже…
— Според боцмана — прекъсна го Джеймс — онова, което е търсел Мечището, е потънало заедно с кораба. Този случай е станал причина и за тяхната разпра. По-късно Мечището разкъса помощника си на парчета, за да узнае къде точно е потънал корабът.
Лицето на монаха-воин оставаше безстрастно, но другите двама свещенослужители изглеждаха, сякаш ще припаднат.
— Значи всичко е изгубено — прошепна върховният жрец.
Арута се наведе напред.
— На кораба е била Сълзата на боговете, нали?
— Да, и други съкровища, събирани през последните десет години във всеки храм от Далечния бряг до Свободните градове. Но всичкото злато и скъпоценни камъни нямат никаква стойност без Сълзата.
Джеймс улови погледа на Арута. Принцът каза:
— Когато дойде време да седна на този трон, понаучих някои неща за ролята на Сълзата, ала въпреки това вие продължавате да я пазите в тайна от Короната. Защо този предмет има толкова висока стойност за вас?
— Това, което ще ви кажа, ваше височество, е известно само на вашия брат, краля, и на още неколцина от нашия орден. Но преди това ще ви помоля да се закълнете, че ще го запазите в тайна.
Арута погледна към Гардан и Джеймс. Двамата кимнаха.
— Готови сме да се закълнем — потвърди принцът.
— Веднъж на всеки десет години на тайно място северно от планините на Сиви кули се образува голям скъпоценен камък. Произходът на този камък остава неизвестен, дори в най-древните архиви на ордена не се споменава нищо за това как сме узнали за съществуването на Сълзата на боговете. По-важното е, че чрез този камък боговете упражняват своята сила и могъщество върху хората. Лишени от него, ние ще станем глухи за техните слова — и боговете също няма да чуват нашите молитви.
Яжара не се сдържа и възкликна:
— Значи ще изгубите всякаква връзка с боговете!?
— Не само това, боя се — отвърна върховният жрец. — Ние смятаме, че постепенно ще отслабне и магията. Защото прилагането й се осъществява по милостта на боговете и без тяхната небесна намеса скоро ще станем безпомощни, като най-обикновените хора. Не след дълго силата на предишната Сълза в нашия главен храм в Риланон ще намалее, синкавото й сияние ще се изгуби в мрака. Ако не откараме новата Сълза преди това да се случи, ще изгубим връзката си с небесата.
— Но нали след още десет години ще се образува друга Сълза? — обади се Джеймс.
— Да, но можете ли да си представите десет години на мрак? Десет години, през които човекът няма да може да общува с боговете? Десет години без лечители? Десет години, през които никой да не отвръща на молитвите ни? Десет години без надежда?
Джеймс кимна.
— Мрачна картина, отче. Какво можем да направим?
— Знаем точното място, където е потънал корабът — подметна Арута.
В очите на върховния жрец отново блесна надежда.
— Наистина ли?
— Известен ни е районът — уточни Джеймс. — Разполагаме с карта и ако корабът е потънал право надолу, би трябвало да го открием без затруднения.
— Имаме заклинания, които могат да вършат много полезни неща — каза върховният жрец. — Но все още не владеем способността да накараме човек да диша под водата, докато търси потъналите съкровища. Няма ли някакъв друг начин? — Той погледна въпросително Яжара.
Тя поклати глава.
— За съжаление не зная други способи. Известно ми е, че някои от магьосниците в Звезден пристан владеят подобни трикове, но нито един от тях не би могъл да се похвали със силно здраве и издръжливост. За подобна задача ще ни е нужен опитен плувец и източник на светлина.
— Няма да се получи — обади се Джеймс.
— Защо? — погледна го Арута.
— Ваше височество, прекарал съм живота си край морето. Чувал съм какви ли не разкази от моряците. Гмурнеш ли се под определена дълбочина, водата започва да те притиска и дори със заклинание за дишане пак не можеш да издържиш на такъв натиск. Не, има един друг начин.
— Да го чуем — каза върховният жрец.
— Мореходната гилдия. Те се занимават с изваждане на потънали кораби. Издигат ги на повърхността, в някои случаи дори запушват пробойната и ги изтеглят на буксир до най-близкото пристанище. Виждал съм да го правят неведнъж.
— Но те ще узнаят, че търсим Сълзата — възрази върховният жрец. — Не бива да им казваме. В никакъв случай.