Сълзата на боговете

— Отче, давам си сметка, че грижата за камъка е поверена на местния отдел на вашия орден, но не забравяйте, че пострада моята тъмница, беше изгорено сиропиталището, построено от жена ми, загубих опитни войници и всичко това означава, че сега проблемът е колкото ваш, толкова и на Короната. Ако се окаже вярно това, че Мечището е неуязвим за магията ви, колко от вашите монаси-воини ще са нужни, за да го спрат?

Върховният жрец въздъхна уморено.

— Разполагам само с трима, ваше височество. Останалите бяха на борда на „Ишапска зора“, където охраняваха Сълзата на боговете.

— Отче, като се има предвид колко са загинали в морето, а и жертвите, които дадохме в Крондор, най-добрият начин за действие е да спасите Сълзата и да я отнесете в Риланон преди Мечището да е разбрал, че вече не лежи на дъното на морето — намеси се Джеймс.

— Планът на Джеймс ми харесва — подкрепи го Арута. — Що се отнася до това „отвличане на вниманието“, първо ще наредим на нашите Следотърсачи да влязат в дирите на Мечището. Предай на Уилям да организира един патрул от крондорската конна гвардия, който да ги последва незабавно. Нека се опитат да го прогонят към пустинята. Мечището може да е неуязвим за магията, но двайсет саби ще го накарат да побегне. Предупреди Уилям също, че сме осъдили Мечището на смърт, така че случи ли се да му падне, да го довърши на място, без никакво колебание.

— Ами Сълзата? — попита Джеймс.

— Двамата с Яжара идете в Мореходната гилдия и поискайте да отделят достатъчно хора за вдигането на кораба. Съберете се без много шум някъде извън града, напуснете го на малки групи, за да не привличате излишно внимание, и се срещнете в някое от селцата по пътя за Сарт. Оттам потегляте за…

— Носа на вдовиците — подсказа Джеймс.

— За Носа на вдовиците — повтори Арута. — И се заемате с изваждането на Сълзата.

— Колко души да вземем? — попита Джеймс.

— Ще бъдете ти, Яжара, хората от Гилдията и брат Солон. Тръгвате още утре заран. Вдругиден ще пратя един конен патрул да отседне в… кое е най-близкото село до Носа на вдовиците?

— Халдонова глава — отвърна херцог Гардан, без да поглежда картата. — Разположено е на един хълм, от който се вижда Носът. Но не бива да се задържат там. Появата им може да привлече вниманието на Мечището и хората му.

— Кое е следващото село на юг? — попита Арута.

— Мелничарски отдих — вметна херцогът.

— Там ще ги разположите. Джеймс, веднага щом намерите Сълзата, поемате на юг, към Мелничарски отдих, а оттам патрулът ще ви придружи до Крондор. Ясно ли е?

— Ясно, сър.

— Отче — обърна се Арута към върховния жрец, — идете и се разпоредете хората ви да чакат Джеймс утре заранта отвъд градските порти. Джеймс, вземи двама души от Мореходната гилдия и тръгни на зазоряване. Яжара и останалите от Гилдията да ви последват след около час. Гледайте да се слеете с тълпата, която напуска града при изгрев-слънце. Необходимо ли е да ти казвам, че трябва да бъдеш предпазлив?

— Винаги съм предпазлив, ваше височество — отвърна Джеймс.