Сълзата на боговете

Уличката наистина тънеше в сумрак през деня, а нощем тук бе непрогледна тъмнина. Джеймс вдигна фенера, който бе взел от двореца.

След като спаха през по-голямата част от деня, двамата слязоха да вечерят с принца и семейството му. Това беше първата вечеря на Яжара с тях — привилегия, която дължеше на новия си пост — и тя използва тази възможност, за да си побъбри с принцесите Анита и Елена и с близнаците Боррик и Ерланд. През това време Джеймс докладва на принца какво са открили и Арута одобри плана да продължат с издирването на изчезналия Кендарик.

Когато наближиха сандъците, Джеймс даде знак на Яжара да се прокрадват безшумно и тя го докосна по рамото, за да потвърди, че го е разбрала.

Щом спряха пред сандъците, един глас закрещя:

— Не! Недей! Стария Том не е казал на никого!

— Том, нищо няма да ти направим — подвикна Джеймс, повдигна фенера и освети вътрешността на сандъка, в който се бе сврял загърнат в дрипи старец. Носът му бе подут и зачервен от честите сбивания и запои. Предните му зъби липсваха, а оредялата му побеляла коса беше прилепнала върху темето.

Две кървясали воднистосини очи се втренчиха в тях.

— Нали няма да ме биете?

— Няма — обеща Джеймс. — Искаме само да ти зададем няколко въпроса.

— Аа, вие сте хората на принца. Съдбата е благосклонна към мен. — А аз си помислих, че са дошли онези убийци.

— И защо ще те търсят убийци, Том? — попита Яжара.

— Ами щото бях тук, когато влязоха в къщата на гилдията.

— И кога беше това? — попита Джеймс.

— През нощта, когато умря Майстора. Бяха двамина, с черни наметала — покатериха се по стената и влязоха право в неговата стая.

— Нощни ястреби — промърмори Джеймс. — Те наистина се върнаха, Том, но ние им видяхме сметката, преди да те открият.

— Вие сте добри хора. Цял живот ще ви благославям.

— Твоя воля — отвърна с усмивка Джеймс. — Видя ли нещо друго?

— Ами… преди да са покатерят, онези с черните плащове разговаряха с някого на улицата.

— Видя ли с кого? — попита Яжара.

— Очите ми не са вече, каквито бяха. Но май беше с дрехи на гилдията.

— Имаше ли огърлица?

— Да, от онези, дето ги носят техните хора.

— Да не е бил Кендарик? — попита Яжара.

— Може и той да е — онзи момък, дето все се кара с Майстора. Видях го в нощта на убийството. Излезе от къщата късно и повече не се е вясвал тъдява.

— Какво означава това — че Кендарик е свързан с Нощните ястреби? — попита Джеймс.

— Може да е — отвърна Стария Том. — А може и да не е. Когато си тръгваше, не носеше огърлицата.

— Има само още двама, които носят такава огърлица — замислено каза Джеймс. — Майстора и Йорат. Нощем къщата е затворена, но ще се върнем утре сутринта, за да си поговорим с Йорат.

Джеймс бръкна в кесията и извади две жълтици. Подаде ги на Стария Том и му каза:

— Купи си топла храна и свястно одеяло.

— Благодаря, синко — кимна старият рибар. — Ще те благославям, заклевам се.