Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— По-точно заплахата от закриването на тези кредитни линии, прав ли съм, Матарайзен?
— Не, не сте.
— Не съм ли?
— Заплахи няма да се отправят, просто кабинетно решение. Всички кредитни линии ще бъдат закрити. В Лос Анжелис ще фалират студии, филмови и телевизионни продукции ще бъдат спрени. В Чикаго месопреработвателните фабрики, заводите за спортни стоки, строителните компании ще изпаднат в невъзможност да упражняват дейността си при липсата на пари. Ню Йорк ще бъде ударен най-жестоко. Цялото производство на облекло и обувки, което съществува единствено на базата на кредити, ще бъде унищожено, ще бъдат съсипани и агресивните нови собственици на хотели с дялове в близките казина в Ню Джързи. И те се финансират с кредити. Отнемете им ги и с тях е свършено.
— Ще настане пълна анархия! Ще избухнат протести в десетки градове… тотално умопомрачение!
— По моя преценка, до шест месеца правителствата ще изпаднат в криза, неспособни да овладеят безработицата. Парламенти, конгреси, президиуми и всякакви федерации, всички ще бъдат изправени пред катастрофа. Световните пазари ще претърпят крах, навсякъде огромни човешки маси ще настояват за по-добри условия на живот.
— Ще искат промяна, Ван дер Меер, не забравяй това неподдаващо се на определение абстрактно понятие. А нашите хора ще бъдат подготвени… до един.
— Естествено. То ще е в тяхна полза, както и в полза на техните правителства, без които те не могат да съществуват, нито да процъфтяват.
— Ти наистина си гений, Ван дер Меер! Да се справиш тъй бързо, с такъв невероятен замах!
— Всъщност не е толкова трудно, сър. Онези, които притежават богатства, искат те да се множат, а онези, които им служат, искат благата на това богатство, за да създават работни места. Това се потвърждава от историята на човечеството. И единственото, което трябва да направи човек, е да проникне в едната сфера или другата, а най-добре в двете, и да внуши по убедителен начин на всяка една, че „се опитват да я преметнат“, както казват американците. Някогашният Съветски съюз разчиташе на работниците, на които липсваше интелектуален потенциал. Икономистите консерватори разчитат на предприемачите, а повечето от тях подценяват социалния договор. Ние разполагаме и с двете.
— И затова контролът е в наши ръце — съгласи се Гуидероне. — Това беше мечтата, видението на барон Матарезе. Това е единственият път. Като изключим правителствата… тях той не визираше, само международните финанси.
— Той е живял в друго време, а времената се промениха. Ние трябва да имаме контрол над правителствата. Разбира се, последният Матарезе е знаел това… Всемогъщи Боже, президент на Съединените щати? Могли сте да постигнете дори това?
— Той просто щеше да бъде въведен в кабинета с гръм и трясък — тихо отбеляза Гуидероне, с известен унес в гласа. — Той беше неудържим… а и беше наш. Господ ми е свидетел, наш беше! — Възрастният мъж се обърна към последните слънчеви лъчи, проникващи през прозореца, и продължи с хладен, пресекващ от надигналата се ненавист глас. — Докато не го повали онова омразно прасе.
— Някой ден, когато сте в настроение, бих искал да чуя тази история.
— Историята никога не ще може да бъде разказана, мой млади приятелю, дори на теб, а няма човек, когото да ценя по-високо. Защото ако тази история, както я наричаш ти, излезе на бял свят, всяко правителство ще загуби доверието на онези, които управлява. Единственото, което ще ти кажа, Ван дер Меер, е следното: не се отклонявай от набелязаната посока. Това е правилният път.
— Високо ценя думите ви, господин Гуидероне.
— Така и трябва — продължи елегантният възрастен господин, като отново се обърна към Матарайзен. — Защото ако ти си внук на барон Матарезе, то аз съм синът на Пастирчето.
Все едно гръм порази Ван дер Меер Матарайзен.
— Нямам думи! — възкликна той, а очите му издаваха, че не успява да се пребори с шока. — Говореше се, че бил убит…
— Убиха го наистина, но той не умря — прошепна Гуидероне едва чуто, видимо развеселен от реакцията на по-младия мъж. — Ала това е тайна, която трябва да отнесеш в гроба си.
— То се разбира от само себе си! И все пак съветът в Бахрейн… те сигурно също знаят.
— О, този ли съвет! Откровено казано, това бе хипербола от моя страна. Често се оттеглям в Бахрейн, но в интерес на истината аз съм този тъй наречен съвет, останалите са просто алчни фигуранти. Живей с тази мисъл, Ван дер Меер, това е моят съвет. — Интеркомът на стената зажужа. Гуидероне трепна и зверски изгледа домакина си. — Бях останал с впечатлението, че си издал нареждане тук никога да не те безпокоят! — изръмжа той.