Чашата на призраците
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Матилда от Уестминстър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чашата на призраците». Краткое содержание книги:
Спомените я връщат към страшния петък, 13 октомври, когато крал Филип Хубави обявява тамплиерите извън закона. Само за една нощ Матилда, племенница на тамплиер, се превръща в преследвана бездомница без име. Момичето се озовава по чудо в свитата на принцеса Изабела, и заминава с нея за Англия. Но смъртта върви по стъпките на Матилда, единственият й закрилник загива заедно с цялото си семейство от ръка на незнаен убиец.
Отвъд Ламанша, в двора на Едуард II, слаб крал, презиран от благородниците и управляван от своя фаворит, сенките на миналото я преследват. Гибел застига хора от свитата на младата английска кралица. Самата Матилда се спасява на косъм от ръцете на убиеца и тръгва по дирите му. За да оцелее, Матилда трябва да открие какви тайни са свързвали убитите — банкер, абат, писар и един стар придворен.
Призраци се тълпят в изпълнения с блясък и поквара кралски двор, а старите грехове и невинно пролятата кръв викат за отмъщение.
— И какво мислите, че ще стане? — попита Изабела.
Казалес вдигна здравата си ръка.
— Моят господар, кралят, е като бърза и гъвкава хрътка, умее да се извива и измъква. С отказа си да се ожени за вас той отива против волята на покойния си баща и дразни вашия, Бог да му прости. В това го подкрепя лорд Гейвстън, но в края на краищата — Казалес кимна към високия прозорец — денят изгрява и умира, пада нощ: отминаването на часовете не може да бъде спряно.
— Така ли виждате женитбата ми? — попита Изабела.
Казалес отпи от чашата си с вино. Той пренебрегна въпроса на господарката ми и вместо това сподели един свой спомен. Спомням си го добре:
— Старият крал — каза той, сякаш говореше на себе си — беше като студена, ледена слана, паднала върху душите на всички ни, със сурово сърце и желязна воля — Казалес повдигна осакатената си китка. — Бях в бойния му отряд при Фолкърк, когато нанесохме поражение на Уолъс. Милейди, забравете приказките за благородни рицари. В боя душата се изпълва с ожесточение и ярост. При Фолкърк бях обкръжен от отряд шотландци и свлечен от коня си. Бих се за живота си и изгубих ръката си. Един бръснар почисти чуканчето, изливайки врящ катран върху разкъсаната плът. Старият крал мина покрай мен — спря, погледна ме и каза, че съм късметлия. „По-достойни мъже са губили повече“ — такъв бе старият Едуард Английски — можеше да те смрази до мозъка на костите.
Искреността на Казалес, макар и освежаваща, не разведри настроението ни. Изабела се питаше дали Едуард Английски по-скоро ще е готов да се изправи пред опасността от война, отколкото да се подчини на желанията на баща си и нейните. Тя каза, че ще изпратим лично писмо и една брошка от кутията й с бижута. Казалес и Розалети възнамеряваха да прекарат Коледа в Уестминстър и вече се готвеха да тръгнат за Висан. Спомням си, че Розалети бе силно обезпокоен. Той довери на двете ни с принцесата, че изпитвал голям страх от реки и морета, затова за него едно зимно прекосяване на Тесните морета било подобно на някой от ужасите на ада. Може би имаше предчувствие за смъртта си — което не може да се каже за Пелет.
Два дни след срещата с Казалес и Розалети започнах да страдам от гадене и стомашни спазми — принцесата също. Стомахът й, също като моя, беше издръжлив, затова отначало си помислих, че това може да се дължи на злосторничеството на принцовете, Луи и Филип. Тази прекрасна двойка се наслаждаваше да прави злобни номера, като например да сложи мъртъв плъх на някой стол, да остави изпражненията на дворцовите мелези пред стаите ни или да събори някого от слугите, докато ни носеше храна и питиета. Бяха мъже с ограничените души на злобни момчета. На втория ден симптомите ни се засилиха, започнахме да се потим обилно и да повръщаме. Към сутринта на третия ден обаче болестта започна да губи силата си. Пелет нямаше такъв късмет. Той също беше обзет от силни спазми, разтърсван от мощни студени тръпки. За него се грижеше лично Изабела, както и рояк кралски лекари. Опитах се да се намеся, но принцесата безцеремонно ме отпрати.
Накрая добрите лекари се оказаха неспособни да помогнат. Препоръчаха лапи и отвари за извличане на вредните вещества от телесните течности, но Пелет продължаваше да отпада. Накрая изгуби съзнание и умря, преди да бяха изтекли седем дни от началото на болестта. Дотогава аз вече се бях възстановила напълно. Не изпитвах състрадание към Пелет, особено когато говореше на висок глас за сенки, скупчили се около леглото му. Премина на родния си диалект от областта Лангедок, крещейки към разпятието за милост. „Който сее ветрове, ще пожъне бури“, или поне така ни кара Писанието да вярваме. Пелет беше причинил смъртта на много хора. Бог искаше душата му, за да я съди. Можех само да стоя и да гледам как последиците от отравянето с арсеник следват естествения си път. Смятах това за много уместно. В крайна сметка, чичо Реджиналд със своите ръкописи беше такъв авторитет по отношение на отровите и вредните отвари, колкото е Светото писание по теологическите въпроси. Малко арсеник може да помогне на стомаха, но когато е твърде много, пристъп на силна треска обзема жертвата му. Такава бе участта на Пелет. Аз разпознах симптомите, добрите лекари — не. Като се замисля, възможно е Изабела да бе поднесла и на двете ни нещо, което да увреди телесните ни течности: навярно малко тлъстига или пипер, смесен с гъст оцет, за да ги заблуди. Кралските лекари, както е обичаят им, можеха само да се хванат за своите наръчници и стъкленици с урина, да клатят глави и да се тюхкат какви трески и болежки имало в днешни дни, и да поздравят Изабела и мен за чудодейното ни възстановяване.