Чашата на призраците

— Милейди — той се облегна на масата, — вие със сигурност трябва да бъдете наречена Прекрасната Изабела. Ще спечелите сърцата на всички верноподаници с красотата и грацията си.

Моята господарка се изчерви леко и наведе глава в знак на благодарност.

— Моят господар — продължи Сандуик, без да обръща внимание на раздразнения поглед, който му хвърли Уенлок — силно желае да се срещне с вас. Всичко е подготвено. Имате апартаменти в Тауър: чисти, преметени и украсени с най-прекрасни гоблени. Ще ви бъдат предоставени всякакви удобства. В Уестминстър, след неотдавнашния пожар, стаите ви бяха напълно преобзаведени. Отвън градините са току-що наторени и са поставени нови дървени решетки за увивните растения, а езерцата в тях са пресушени и почистени. Разполагате дори със собствен кей — Куин’с Бридж, ремонтиран така, че е като нов — старият рицар се усмихна лъчезарно на събеседниците си, но ръката му непрекъснато се вдигаше към ухото — можех да разбера, че носът и гърлото му са възпалени от простуда. Подобни болежки не можеха да изличат възбудата му и дълбокото му възхищение от красотата на Изабела. Спомних си легендарната любов между Едуард I и неговата кралица Елеонор Кастилска — навярно Сандуик се надяваше, че това може да се случи отново в английския кралски двор.

— В Дувър — продължи Сандуик, — mon seigneur подготви кралския кораб „Принцеса Маргарет от Уестминстър“, кръстен на благородната ви леля. И корабът, и ескортът му от лодки и баржи са напълно преустроени. В кралския кораб има нови гардероби и складове за храна и напитки, пригодени за ваше удобство.

Изабела долови ентусиазма на Сандуик. Атмосферата стана по-спокойна, беше поднесено вино и бяха предложени сладки. Сега Бакел и Уенлок последваха примера на Сандуик. Търговецът описа нетърпението на лондончани да видят новата си кралица, докато Уенлок възхваляваше прелестите на Уестминстърското абатство, в което тя щеше да бъде коронясана. Изабела им благодари изискано, извини се и се оттегли да се наслаждава на неочаквания развой на събитията.

Сега се появи крал Филип в целия си блясък. Едуард беше в ръцете му — дъщеря му щеше да стане кралица на Англия, а внукът му щеше да седи в Уестминстър и да носи короната на Изповедника. Оживлението и веселието на френския кралски двор по Коледа се усещаше като тежък парфюм. В полунощ беше отслужена Ангелската меса, последвана от Утринната служба, а след нея — Пастирската меса: бляскави литургии, със свещеници, облечени в златно бели одежди, подходящи за големия празник. В кралския параклис отекнаха химните „Hodie ego Genui te“ — „На този ден те родих“ и „Puer natus nobis“ — „Роди се дете“. Въздухът се насити с мириса на тамян, сякаш тънка благоуханна мъгла се беше спуснала от небето и Божията радост се беше присъединила към нашата във всички хвалебствия, коледни песни, танци, представления на пътуващи актьори и празненства. Беше трудно да се определи дали крал Филип празнуваше раждането на детето Христос, или бъдещото раждане на внука си.