Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Филипина Филипова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)». Краткое содержание книги:
Най-сетне вратата се отвори, макар и да бе пусната веригата отвътре.
Измъченото лице на Кларънс се показа през дългия тунел на годините. Въпреки че бе съвсем близо, ми се стори безкрайно далечно. Гласът му проехтя умоляващо:
— Къде? Къде каза?
— При „Кафявото бомбе“ — отвърнах засрамено. — Но някой го е откраднал.
— Откраднал? — От очите му потекоха сълзи. — Моя Куфар?! О, Боже, защо ме наказа така?
— Не, слушай…
— Ако се опитат да влязат, ще се самоубия. Не искам да ги виждам!
Погледна с мъка зад себе си, където бяха всичките му папки и купищата снимки с автографи.
Моите зверове, бе казал Рой на собственото си погребение, моите любимци и приятели…
Красавиците ми, мълвеше Кларънс, душата ми, живота ми!
— Не искам да умирам — проплака той и затвори вратата.
— Кларънс — опитах аз за последен път. — Кои са ТЕ? Ако науча, мога да ти помогна! Да те спася! Кларънс!
По площадката се мерна сянка.
От другата страна на коридора някой надзърна.
Можех единствено да прошепна едно: „Сбогом“ и да изляза.
Констанс седеше в колата, разглеждаше хълмовете на Холивуд и се наслаждаваше на времето.
— Какви бяха тия щуротии?
— Единият луд е Кларънс, а другият — Рой — отпуснах се на седалката до нея. — Хайде, закарай ме във фабриката за луди.
Констанс закова точно пред вратите на студиото.
— О, Боже — изохка тя и погледна нагоре. — Мразя болниците.
— Болници?!
— Тук е пълно със случаи без диагноза. Хиляди бебета са били заченати и родени в този вертеп. Дом за богаташи, където безкръвните си преливат алчност. Виж го тоя герб над вратата. Изправен на задните лапи лъв със строшен гръбнак, сляпа коза без топки, Соломон, разкъсващ на две едно бебе… Добре дошли в моргата „Грийн Глейдз“!
Тръпки ме полазиха.
Показах пропуска си и минахме през централния вход. Без цветя и овации.
— Трябваше да кажеш на това ченге коя си.
— Не му ли видя лицето? Родил се е в деня, когато избягах от студиото. Името Ратиган няма да му говори нищо. Виж! — посочи филмовата гробница. — Там съм положена! Двайсет кутии в криптата! Филми, изгубили живота си в Пасадена и изпратени обратно с надгробен етикет. Пристигнахме!
Спряхме в центъра на Грийн Таун, Илинойс.
Изтичах по стълбите и вдигнах ръка:
— Къщата на баба и дядо. Добре дошла!
Констанс се остави да я завлека до люлката на верандата.
— Господи — възкликна тя, — не съм се люляла на такова чудо от години! Ей, малък немирнико, внимавай какво правиш със старата дама!
— Гледай ти. Не знаех, че имало крокодилски сълзи.
Тя ме погледна право в очите:
— Ама и ти си откачен. Наистина ли вярваш на ония щуротии, дето ги пишеш? Марс през 2001-а. Илинойс през двайсет и осма.
— Да.
— Де да можех да съм на твое място… Блажена наивност! Никога не се променяй — стисна силно ръката ми. — Ние сме едни скапани песимисти и циници, но имаме нужда от теб. Иначе Мерлин ще умре, дърводелецът ще направи Кръглата маса на рицарите накриво, а този, който смазва щитовете, ще ги полее по погрешка с котешка пикня. Живей вечно. Обещаваш ли?
Телефонът вътре иззвъня.
И двамата с Констанс скочихме. Изтичах и грабнах слушалката.
— Да? — Изчаках малко. — Ало?
Но се чуваше шумът на вятъра, спущащ се като че ли от някакво високо място. Полазиха ме студени тръпки.
— Рой?
От другата страна вятърът продължаваше да духа. Изскърца някакво дърво.
По инстинкт вдигнах очи към небето.
На стотина ярда от мен бе Нотр Дам. С куличките, статуите на светци и капчуците.
Около кулите на катедралата се бе извил вятър. Развяваше се червено работническо знаме.
— Някъде от студиото ли се обаждаш? Там, където си мисля, ли се намираш?
Стори ми се, че нещо мръдна на самия връх.
О, Рой, ако това си ти, по-добре забрави за отмъщението и слизай — си помислих аз.
Но вятърът стихна, дишането спря и връзката прекъсна.
Втренчих се в кулите. Констанс проследи с поглед тези от тях, около които вятърът завърташе малки, дяволити облачета прах.
— Хайде, стига глупости!
Седна пак на люлката и вдигна глава към катедралата.
— Какво става, по дяволите! — изпищя тя.
— Ш-ш-т!
37
Фриц бе потънал в разгара на снимките. Крещеше, махаше с ръце и тупаше с крак по прашната земя. Носеше дори и камшик подмишница, но не видях да го използва. Камерите бяха почти готови. Помощник-операторите подреждаха статистите по тясната уличка към площада, където трябваше да се появи по някое време Христос. Въпреки суматохата Фриц забеляза мен и Констанс и махна на секретаря си. Дотича при нас. Подадох му петте страници на сценария и той се стрелна обратно между тълпата.