Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Филипина Филипова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)». Краткое содержание книги:
Рикардо запремигва и тикна снимката в джоба си. Констанс още се взираше в мястото на страшния портрет.
— Исках да видя дали го познавам. Не, слава Богу. Но трябва да чуя гласа му. Може би някоя вечер…
Рикардо изсумтя:
— Не, не. Всичко пропадна. Заради онзи смотан поклонник пред вратата. Сигурно за първи път от години насам се е случило нещо подобно. По това време улицата обикновено е пуста. Вече съм убеден, че няма да се върне. А аз ще трябва да се преместя в по-малко жилище. Простете за егоизма. Трудно е да се разделиш с бакшиши от по двеста долара.
Констанс издуха носа си, стана, грабна ръката на Лопес и мушна нещо в нея.
— Не се съпротивлявай! — каза тя. — Двайсет и осма беше велика година. Време е да платя на великолепния си жиголо. Приеми ги.
Рикардо поклати глава и сгуши лице в ръката й.
— Ла Йола, морето, хубавото време?
— И всеки ден сърф!
— О, да, телата, топлите вълни…
Рикардо целуна всяко нейно пръстче, едно по едно.
— Възбуждам се от лакътя нагоре! — каза Констанс.
Той се изсмя дрезгаво. Тя го побутна леко по брадичката и избяга. Оставих я да излезе.
После се обърнах към нишата с малката лампа, бюрото и папките.
Лопес също отправи поглед натам.
Но куфарът на Кларънс си бе отишъл в нощта, откраднат от нечия лоша ръка.
Кой ще го защити сега? — помислих си аз. Кой ще го спаси от тъмнината и ще му даде кураж до разсъмване?
Аз? Слабакът, побеждаван на канадска борба дори от братовчедка си?
Кръмли? Нима можех да поискам от него да прекара цяла нощ пред блока на Кларънс? Или да вика на вратата: „С теб е свършено. Бягай!“
Не се обадих на Кръмли. Не отидох да блъскам по вратата на Кларънс Сопуит. Кимнах на Рикардо Лопес и излязох в нощта. Констанс плачеше отвън: „Да се махаме от това проклето място, по дяволите“ — изхлипа тя.
Избърса очи с неподходяща за целта копринена кърпичка.
— Оня гаден Рикардо. Накара ме да се почувствам стара. И тая ужасна снимка… на бедния нещастник…
— Да-а-а, лицето — казах аз и добавих — Сопуит.
Защото Констанс бе застанала точно там, където преди няколко вечери чакаше Сопуит.
— Сопуит? — попита тя.
39
— Животът е като бельото — трябва да го сменяш по два пъти на ден — поде тя, карайки. — Тази вечер е приключила. Решавам да я забравя.
Тръсна глава и сълзите й излетяха в нощта.
— Ще я забравя, ей така. Паметта ми е чудесна в такива случаи. Лесно е, нали?
— Не.
— Помниш ли ония богаташи, които живееха над теб преди няколко години? След пиршествата в събота вечер изхвърляха новите си дрехи от покрива, за да покажат колко са богати и как не им пука, защото на другия ден пак ще си купят? Каква измама… Като си ги представя само — застанали по гол задник на покрива в три посред нощ, загледани в литналите надолу дрехи, които се спускат като листа над пустата улица. Помниш ли ги?
— Да!
— Е, така е и с мен. Тази вечер глупакът от „Кафявото бомбе“ ме накара да изхвърля всичко.
— Вечерта не е завършила. Не може да си забравила онова лице. Позна ли кой е Звяра?
— О, Господи, май сме на ръба на първата си голяма караница. Приготви се за бой.
— Позна ли го?
— Бе неузнаваем.
— Но видя очите му. Очите не се променят.
— Престани!
— О’кей — изръмжах аз. — Няма повече.
— Добре — потекоха нови сълзи. — Пак те обичам — усмихна се срещу вятъра. Косата й се развяваше в студения въздух.
Целият изтръпнах от тази усмивка. Господи — помислих си аз, — нима винаги бе печелила, винаги бе триумфирала благодарение на устните, зъбите и престорената наивност на погледа си?
— Точно така! — изсмя се тя, отгатвайки повода за изумлението ми.
Спря пред една от вратите на студиото и се загледа пред себе си.
— О, боже, това не е болница, а морга на великите идеи. Гробище за лунатици.
— Гробището е зад стената, Констанс.
— Не. Първо умираш тук, а после те изпращат там. А междувременно… — хвана се за главата, като че ли я държеше да не излети. — Лудост. Не ходи там, синко.
— Защо?
Констанс бавно се изправи и нададе боен вик за начало на атака срещу още затворената врата, щорите, пуснати зад слепите прозорци, и голите, безразлични стени.