Евангелието на Луцифер
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Евангелието на Луцифер». Краткое содержание книги:
— Може да намерим отворена капандура на следващия покрив — отговори Хилтс и погледна към тесния процеп между сградите. — И какво точно предлагаш? Не виждам нищо подобно на стълба.
— Спускане в комин — отвърна Фин. — Без проблем.
— Какво е спускане в комин?
— Опираш си гърба в едната стена, а краката в отсрещната на височината на коленете. Поставяш длани на отсрещната стена с палците надолу за опора. Пускаш първо единия, после другия крак, после плъзгаш гърба. Един вид ходиш по стената, като оказваш съпротивление, за да не паднеш.
— Явно имаш опит.
— Да, алпинизмът беше сред хобитата ми в училище. В Кълъмбъс се катерех на изкуствена стена през зимата и по скалите през лятото. Забавно е.
— Сигурно — рече скептично Хилтс, загледан в пропастта между сградите.
— Мисля, че нямаме голям избор.
— Обясни ми го отново.
— По-добре да ти покажа.
Фин седна на ръба, после бавно плъзна гърба си надолу с опрени здраво в отсрещната стена стъпала. Когато тялото й слезе под ръба, тя протегна ръце и опря длани в отсрещната стена. Вече нищо не я държеше, освен напрежението в гърба и коленете. Тя се плъзна леко и слезе трийсет-четирийсет сантиметра надолу.
— Това е лудост — промърмори Хилтс и седна на ръба. Зае същата позиция, затаявайки дъх. Тъкмо главата му се скри под ръба на покрива и сноп светлина на фенерче обходи покрива. — Боже, боже — мълвеше той, докато се плъзгаше в зейналата бездна с опънато като пружина тяло, а от челото му капеше пот. Залепи гръб о стената зад себе си и опря с всичка сила крака в предната стена, провесен над нищото, крепен единствено от силата на отчаянието. После сантиметър по кошмарен сантиметър, стъпало по кошмарно стъпало бавно се спусна надолу.
21.
Отне им по-малко от три минути да стигнат дъното. Високо над тях се чуваха викове и тропот на крака. Хилтс стъпи в боклука, покриващ тясната уличка и изчетка прахта от дрехите си.
— Щура работа, но стана.
— Естествено, че ще стане — отсече Фин. — Да се махаме оттук, преди да са ни видели. — Запътиха се към края на уличката и изхода към виа „Локатели“.
— Имаме най-много пет минути, преди да са отцепили целия район — изрече Хилтс приглушено.
— Тогава най-добре да си плюем на петите — заключи Фин.
— Имам по-добра идея. — Хилтс посочи към очуканата стара „Веспа Спринт“, паркирана наблизо, завързана за една стара оловна тръба до стената на сградата с верига през кормилото.
Той се огледа. Тясната уличка беше пуста. От покрива отгоре се разнесоха още викове. Отиде до мотопеда, хвана тръбата и я дръпна силно. Тя се отдели от стената и се счупи на две. Хилтс махна веригата и я захвърли в уличката. Припряно започна да го оглежда.
— Къде е стартерът? — попита с раздразнение.
Фин го избута и се качи на мотопеда.
— Няма стартер, слагат само на моделите за износ. Цяла година съм карала такъв във Флоренция. Скачай!
Хилтс се намръщи, но се качи отзад на тясната извита седалка. Фин ритна два пъти крачната манивела и двигателят се събуди с пронизително кашляне. Дръпна смукача на нивото на коляното, ритна с пета подпората, натисна дясната дръжка за газта два пъти и потеглиха.
Зави наляво, отдалечавайки се от виа „Фабио Филци“ и полицейските коли, после отново наляво по виа „Витор Писани“, без да спира на червено. Пресякоха трите платна и трамвайните релси и накрая завиха наляво и нагоре по булеварда. Криволичеха между разярените шофьори, като целта им бе да стигнат до бялото мрачно туловище на Централната гара, осветена като коледна елха, на около километър в северна посока.
Фин извърна леко глава.
— Какво да правя сега?
— Карай към гарата.
— А после?
— Ще мине известно време, преди да се сетят, че сме се измъкнали.
— Няма ли да наблюдават гарите?
— Вероятно. Ще трябва някак да им се изплъзнем.
— Как?
— Ще измисля нещо, ти карай.
Фин насочи веспата на север по широкия модерен булевард с високи офис сгради от двете страни. Хилтс се приведе на седалката и се опита да надвика шума от двигателя на таратайката.
— Трябва ни аптека!
Фин видя неоновия зелен кръст, знак за farmacia, на първия етаж на една сграда отдясно. Отби между две паркирани коли и се качи на бордюра. Изключи двигателя от скорост, но не го загаси.
— Какво ще купуваш?
— Разни работи — отговори лаконично Хилтс. — Връщам се ей сега.