![Царството [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/8/9/carstvoto-calibre-1-48-0-download.jpg)
Царството [calibre 1.48.0]
- Автор: Мартин Том
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Царството [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Заместникът на игумена слушаше ужасен.
- Значи целта им е била Шангри Ла!
- Да - потвърди Херцог. - Искали са да открият местоположението на Шангри Ла и да установят връзка с Учителите. И най-важното: да открият изгубената мъдрост на арийската раса. Мъдростта от самата Лемурия, която щяла да обясни как всеки човек може да бъде превърнат в свръхчовек, част от усъвършенстваната господарска раса, предопределена да управлява света. Първо се отправили към връх Кайлаш и Шигаце на запад, а после към планините северно от Лхаса, преди накрая да попаднат в малко проучвания район на Пемако. Тук те изчезнали...
- Къде са отишли? - попита заместник-игуменът.
- Пет месеца по-късно - отговори Херцог, по чието лице сега се стичаше пот, така че лекарят се опита да го охлади отново с мокрия парцал, - Феликс Кьониг влязъл в немското консулство в Бомбай. Сам и сякаш не на себе си. Не можел да обясни какво се е случило с другите членове на експедицията и отказвал да говори за това къде е бил, но направил изявление, че Германия върви в грешна посока и че германският народ е подведен. Качили го на борда на кораб за Хамбург, при пристигането си бил арестуван и отправен в приют в Алпите, бил уволнен от армията и лишен от всички привилегии - един съсипан и изтощен човек. Тогава се появява лъч светлина: Ана, жизнено двайсет и две годишно момиче, което единствено между хората успява да го утеши и разсее. През 1944 година двамата са женени.
В този момент Херцог вече беше облян в сълзи и пот и обърна едва виждащите си очи нагоре. Там беше листакът на джунглата. Или може би елите по Баварските Алпи? Нямаше представа. Лекарят отново избърса челото му, а Херцог каза:
- Всичко, което казвам, е истина. Истина. Вярвате ли ми?
Ламата погледна мрачно към доктора, а той отвърна на неговия поглед. Известно време никой не проговори. Херцог се потеше и плачеше в пристъпа на треската. Макар че в известен смисъл, помисли си заместникът на игумена, започва да звучи все по-смислено и по-смислено. Независимо че онова, което разказваше, бе толкова странно.
- Вярваме ти - тихо отговори той и Херцог изви очи към него - яркосини, но пълни с влага.
- Тогава трябва да ви кажа, че Кьониг се замесил в заговор за убийството на Хитлер. Когато тайната полиция дошла у тях, той бил женен само от три дни. Дори не били имали време да регистрират брака си в кметството. Полицаят буквално е трябвало да го откъсне от ръцете на неговата Ана. Предложили му ужасен избор: или Аушвиц, или Руския фронт. На следващия ден през ноември 1944 година Кьониг, с чин лейтенант, бил спуснат с парашут в „чувала" - обсадения триъгълник окупирана от германците земя на запад от Сталинград. Поел командването на единайсет млади мъже, никой от тях на повече от осемнайсет. Бил видян за последен път да командва набег преди разсъмване. Целта била завземането на приземния етаж на разрушен универсален магазин - още една жертва на жестоките сражения на Източния фронт...
С това Антон Херцог най-сетне се беше изтощил. Заместник-игуменът успя да зададе със заекване един въпрос:
- Значи Феликс Кьониг е умрял и това е бил краят на мечтата за откриване на Шангри Ла?
Херцог въздъхна дълбоко. После се насили въпреки умората да каже:
- Не, нищо не разбираш. Той ми разказа всичко това, той ме научи на Книгата на промените. Аз му обещах, че също ще стигна до Шангри Ла. Феликс Кьониг ми беше баща.
22
За Бога, какво да прави? Толкова много неща се случиха така бързо. Светът на Нанси напълно се обърка. Имаше чувството, че накъдето и да обърне поглед, все повече и повече тайни излизат на бял свят. Въпреки това в този миг се чувстваше по-енергична и целе-устремена, отколкото през стария си монотонен живот в Ню Йорк.
Тя си погледна часовника. Двайсет часа. Самолетът, който трябваше да хване, ако иска да отиде в Тибет незабелязана от властите, щеше да излети след четири часа. Нямаше защо да се преструва пред себе си, че не се изкушава. Несправедливият арест, липсата на подкрепа от страна на Дан Фишър и вестника за Херцог, възможността да вземе участие в публикуването на най-великата история на всички времена плюс трагичното страдание на годеницата на Антон всичко това я подтикваше да отиде да го търси. Въпреки всичко обаче все още се колебаеше, не можеше да вземе решение. Доводите на Кришна бяха напълно разбираеми, а логиката му - съкрушителна. Просто беше безразсъдно да гони Антон из Тибет, ако изобщо беше там. Дан ѝ беше дал ясни указания да стои в Делхи и да напише няколко статии с местен колорит. Полицията я беше пуснала под гаранцията, че щс остане в града. През целия си живот беше взимала необмислени решения, обаче никога досега не беше привличана от действия, толкова очевидно опасни.