Царството [calibre 1.48.0]

Кришна се върна в помещението с поднос, върху който имаше съдове за чай. Той го остави на бюрото и предпазливо прехвърли на плота две чаши. Горкият човечец, мисли си, че ме е убедил, че съм се отказала.

- Кришна?

- Да, Нанси?

- Можеш ли да ми повикаш такси?

Доколкото успя да прецени, в тона ѝ трябва да е имало нещо, което веднага я издаде. Кришна остави чашата си с обезсърчено увесена глава. Тя видя, че ръцете му треперят, и за пореден път изпита съжаление, задето му причинява такова безпокойство.

- Нанси - започна той тихо, - нали нямаш намерение да влизаш отново във връзка с Джек Адамс? Нали няма да продължаваш с тези глупости?

- Ти изказа пределно ясно твоето мнение и аз ще направя всичко по силите си, за да изясня на всички, че си бил против. Още не съм решила какво да правя. Стига да можеш да го понесеш, би било прекрасно, ако ми помогнеш малко. Трябва да има още, което можем да научим за Антон и неговото семейство. Обади се в нашето кореспондентско бюро в Германия и ги помоли да ни помогнат.

Но Кришна поклати глава.

- Не, Нанси, повече нямам нищо общо с това. Дан Фишър каза съвсем ясно, че трябва да стоиш в Делхи, и не подсказа с нищо, че иска да си прекарваме времето в проучване на изчезването на Антон. „Трибюн" не е частна детективска агенция. Ние имаме вестник да правим.

- Кришна, наистина ли вярваш в тия приказки, или просто се опитваш да си опазиш задника? - попита Нанси малко по-остро, което накара индиеца мълчаливо да се вторачи в нея. Накрая той заговори, без повече да се опитва да прикрива своя гняв:

- Моите уважения, но ти знаеш твърде малко за тоя район. Известно ми е, че се радваш на добро име като журналистка, но не си специалист по региона. Не говориш тукашните езици. Никога не си стъпвала в Тибет. Казаха ми, че си твърде надарена, но импулсивна и че ще се нуждаеш от много съвети за местните особености - каза той направо. - Не съм си и помислял, че ще прекарам първия ден с теб в опити да те убедя да се откажеш от подобен налудничав план. Но ако настояваш, повече няма да те съветвам каквото и да било.

- Оценявам твоите съвети - отговори Нанси с по-кротък тон, макар също да почувства пристъп на гняв. - Вслушвах се в твоите съвети. Откакто пристигнах, само със съвети ме заливаш. Благодаря ти за това. А сега, като интелигентно същество, снабдена с всички твои съвети, аз взех решение. Заминавам и точка. Ако имаш желание да помогнеш, намери всичко, което можеш, за Феликс Кьониг. Ще чакам да ми звъннеш по мобилния, ако намериш някакви следи.

- Ще чакаш на мобилния, докато не изчезнеш и ти, което е и най-вероятно - отговори Кришна.

- Така ли спореше и с Антон, или той беше прекалено велик? Прекалено корав характер? Или твърде корав мъжага? Само с млади журналистки ли се отнасяш така?

- Това няма нищо общо. Антон познаваше по-добре и от мен района - кресна ѝ в отговор Кришна. - Щеше да е неуместно да поставям под въпрос неговата преценка. А ти си просто дръзка.

- Виж, това е интересно - отвърна Нанси. - У мъжете наричат това решимост, а у жените дързост.