![Царството [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/8/9/carstvoto-calibre-1-48-0-download.jpg)
Царството [calibre 1.48.0]
- Автор: Мартин Том
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Царството [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
- Кришна, „Херцог" моминската фамилия на майка му ли е?
Той въздъхна и вдигна очи.
- Не разбирам какво целиш.
Тя видя неохотата му и неловкостта, която изпитва заради нея, но не можеше да се спре.
- Когато Антон се е родил, фамилията на майка си ли е взел или на баща си? Понякога, когато жената изгуби съпруга си преди раждането на детето, тя му дава своята собствена фамилия. Моминското си име, което е носила, преди да се омъжи. Или може би изобщо не са били женени? Предполагам, че по време на Втората световна война нещата са се уреждали трудно. Вероятно не е било лесно дори да отделиш време за женитба.
- Колкото и да е смешно - отговори Кришна сухо, - никога не ми е хрумвало да разследвам семейното положение на Антоновите родители.
В тона му ясно личеше раздразнението. Нанси съжали за обстоятелството, че беше нахлула в неговия живот и го бе направила толкова неудобен. Гледаше я, помисли си тя, с нещо, което дори би могло да се определи като неприязън. Сякаш нейната личност, нейният подход не му се нравеха. Посещението у Мая очевидно е било последната капка. Вероятно смяташе, че е крайно безчувствена, независимо от опита ѝ да маскира посещението като мисия на милосърдие в помощ на годеницата на Антон.
Съжаляваше за това. У нея обаче имаше нещо упорито, една естествена наклонност, която я движеше - да знае. Истината я привличаше. Нанси винаги я преследваше и сглобяваше парче по парче. И преди се беше озовавала в трудно положение: няколко пъти я бяха заплашвали хора, които разследваше за своите статии.
Опасността беше част от разследващата журналистика. Обаче трябваше да си признае, че да се забъркаш в подозрения за международен шпионаж, беше нещо много, много по-голямо. Както и непрекъснато нарастващата сбирка от странни и крайно дразнещи следи: медалите, костният тромпет, приказките за най-великата история на всички времена - никога не беше попадала на подобно нещо.
Нейното нетърпимо поведение - предполагаше, че беше такова - досега ѝ бе вършило добра работа в журналистиката. Независимо колко досадна или незначителна можеше да изглежда някоя насока на проучване, понякога човек вадеше късмет и безценна перла падаше в скута му. В деветдесет и девет процента от случаите ровичкането из малките подробности няма да те отведе доникъде, но съществуваше онзи един процент, когато проверката на нечия досадна история разкриваше онази важна житейска подробност или несъответствие, които разгалваха истинските мотиви или истинската природа на станалото. Тя имаше нужда от всяка следа, която би могла да намери. Чувстваше се като катерач, който търси всяка възможна опора за краката и ръцете, опипвайки гладката повърхност на своето незнание.
Кришна стана и неохотно пусна компютъра на Антон вместо нея. Щом програмите се заредиха, тя започна да влиза в базата данни с клипинги, за които „Трибюн" беше абониран. Докато работеше, размишляваше на глас, усещайки непрекъснато деморализиращото присъствие на Кришна зад гърба си.
- Мисля, че „Зюддойче Цайтунг" сега е най-меродавният вестник в Мюнхен. Сигурно и тогава е било така. Да претърсим дигитализирания им архив и да проверим дали в него има някакъв запис за семейството на Херцог.
Започна да набира.
- Ако бащата на Антон е умрял при Сталинград, това трябва да е било през 1944 г. Тогава бихме могли да предположим, че родителите му са се оженили през 1943 и че Антон е роден през същата година или през 1944. След като направихме това предположение, хайде да претърсим обявите за женитби, раждания и починали в дигиталния архив от лятото на 1943. През онези дни хората са раждали и са се женили набързо, защото не са знаели кога бащата отново ще се върне у дома...
Нанси въведе търсенето си по ключови думи, като изписа на немски Херцог, женитба и натисна „ентър". Нищо за май, нищо през юни и изведнъж: бинго!
- Ето ги, това трябва да са те. Годежи: „Ана Херцог, дъщеря на Карл Хайнц и Мария Херцог се сгоди за Феликс Кьониг, 12 август 1943 г.".
Направо не можеше да повярва на очите си. Излизаше, че възрастният мъж на снимката е бащата на Антон, който се е казвал Феликс Кьониг. Затова Антон е пазил тази снимка толкова години и ревниво я е кътал заедно с медалите. Но в това нямаше никакъв смисъл. Бащата на Антон би трябвало да е паднал при Сталинград през 1944 година, а снимката без съмнение беше датирана „Буенос Айрес, 1957". Тя поклати глава и започна да мисли на глас, когато неуверено препрочете съобщението: