Царството [calibre 1.48.0]

Нанси коленичи на пода до леглото и прехвърли дрехи в малката си раничка. Каквото и да направеше отсега нататък, независимо дали щеше да остане в Индия или не, искаше да се махне от това място. То беше сцената на нейния арест, а освен това преливаше от спомени за Антон Херцог. Искаше да изчезне, да се откачи от преследвачите си, да си осигури място за размисъл.

Вътрешността на апартамента беше сумрачна. Тя реши да не пали лампите. Беше почти сигурна, че таксито ѝ беше проследено обратно до жилището, или просто напрежението бе започнало да я превръща в параноичка. Както и да е, сега предпочиташе да стои в полумрак. Ако я наблюдаваха, които и да бяха, щеше да им е по-трудно да виждат какво прави.

Какво да опакова? И къде щеше да отиде? В хотел? В планините? В Тибет? Там сигурно ще бъде студено, предположи Нанси. Истината беше, че не знаеше какво върши. Докато пъхаше суичър и пуловер в раничката, стомахът ѝ се сви, а тялото се напрегна, заставайки нащрек заради приближаващата се опасност. Тя нави комплект термобельо и го напъха в страничния джоб. Оставаше Оракулът. Прелисти го, а после внимателно сложи книгата в задната част на раницата. На Херцог сигурно му липсва, реши тя. Когато най-накрая се срещнат, ще му го даде. Разбира се, ако това изобщо стане, но тя не можеше да мисли за провал, не и когато шансовете за успех бяха толкова отчетливо срещу нея. Сирена разцепи нощта и Нанси скочи на крака. Остави куфара на пода точно на същото място, където го беше стоварила, когато пристигна от летището. Той беше грубо разхвърлян заради трескавото стягане на багажа и навсякъде наоколо бяха разхвърляни дрехи. Тя излезе в коридора и се огледа, след това хвърли поглед във всекидневната и отново огледа за секунда фантастичната сбирка антики на Херцог. Да, апартаментът би бил чудесно място за живеене, помисли си тя, за организиране на купони, елегантни вечери. Изпита пристъп на съжаление за бляскавия живот, който можеше да води в Делхи сред чуждестранната колония. Но сега се приготвяше да стане бегълка, затова прогони тези мисли, преди да разколебаят нейната решителност.