Царството [calibre 1.48.0]

- Нанси?

- Джеймс, слава Богу!

Запита се дали няма да каже, че е размислил.

- Намерих нещо за Антон...

Гласът му звучеше така, сякаш беше в шок.

- Казвай.

С несравним усет за подходящия момент по улицата под прозорците бавно мина линейка, заглушавайки всичко с рева на сирената. Джеймс каза нещо, но тя не можа да го чуе.

- Джеймс, изчакай секунда...

Отиде в безупречно чистата кухня на Херцог, която гледаше към тихия заден двор.

- Какво каза?

- Направих някои проучвания за Ана Херцог. Почакай да видя къде си оставих бележките.

Настъпи мълчание. Нанси затвори очи от чувство на безсилие. Можеше да си го представи как седи зад неподреденото си бюро и рови из разхвърляните навсякъде листове. Молеше се да побърза. След почти цяла минута той заговори отново:

- Ана Херцог, живееща на булевард „Реколета", Буенос Айрес, се е омъжила през 1954 г. за мъж на име Густав Дойч. Той е германски емигрант, пристигнал в Буенос Айрес същата година.

- Значи Дойч е пастрок на Антон?

А тайнствената снимка, помисли си тя. Феликс Кьониг на стъпалата пред някакъв хотел в Буенос Айрес? Възкръснал от мъртвите и заснет уж през 1957 година?

- Почакай, не бързай толкова. Не можах да измъкна нищо повече от обичайните източници. Никъде няма снимки на Ана Херцог, нито на Густав Дойч. Затова се обадих на нашата връзка в центъра „Симон Визентал". Нали знаеш, онези ловци на нацисти. Имат клон в Буенос Айрес. Разбира се, това е доста смело предположение, но щом става дума за германски емигранти на подобна възраст, винаги си заслужава човек да опита. От време на време изскача по нещо. Накратко, свързах се направо с тази човек, един от най-изявените ловци на нацисти сред тях. Казва, че разполагат с досие на Дойч. Той е вече покойник. Починал е през 1972, но през петдесетте години са му открили досие, защото подозирали, че той всъщност е човек на име Феликс Кьониг, известен учен и член на нещо, наречено Общество „Туле". Окултна организация, която имала връзки с нацисткия режим.

- Боже мили!

- Невероятно, нали? Никога не съм подозирал, че Антон има толкова тъмно минало.

- Защо Центърът „Визентал" е заподозрял, че Феликс Кьониг не е загинал през войната? Антон винаги е твърдял, че е паднал при Сталинград.

- Да, така е, и тук нещата стават наистина много странни. В Центъра знаят за официалното му военно досие и е вярно, че официално се води „безследно изчезнал, вероятно загинал". За последно е видян да води взвода си към някаква разрушена сграда на фронтовата линия. В Сталинград са загинали стотици хиляди германци. Обаче архивът за Сталинградската битка е губене на време - или си успял да се върнеш в Германия, или си паднал в сраженията, или си попаднал в руски плен. След като да попаднеш в плен не било по-добро от това да си загинал в битка, масово в досиетата на войниците се отбелязвало „безследно изчезнал, вероятно загинал". Същото се случило с Феликс Кьониг. Обаче господин Дойч се появява в Аржентина през 1954 г., след като е прекарал девет години в сибирски лагер. За него липсва военно досие, но това не е толкова необичайно. Той твърдял, че бил един от стотиците хиляди пленени в Сталинград германски войници. И че е от малцината късметлии, които успели да се върнат. Повечето от затворниците измрели в лагерите и не се върнали. По времето, когато Дойч се появява в Буенос Айрес, Ана Херцог живее с друг германец на име Фреди Клаус, който си изкарвал хляба като механик в гараж на „Реколета". Ето нещо интересно: щом Дойч се появил на хоризонта, Ана изритала Клаус и се омъжила за новодошлия. Затова в Центъра „Визентал" заподозрели, че това всъщност е Феликс Кьониг, първият ѝ съпруг...