Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
— Наближава десет — каза мъчителят.
— Да — потвърди пленникът. — Ти само внимавай кога ще подпалиш съчките. Изчакай да се зададат и тогава пали.
Госпожица Морган едва не изкрещя от облекчение и тръгна с малко неуверена стъпка към кладата. Мъчителят се обърна и я видя. Явно остана изненадан, но веднага се окопити и я посрещна с дълбок поклон. При окъсаните му дрехи и сплъстена брада този кавалерски жест й се стори колкото смешен, толкова и очарователен.
— Аз съм учителката — обясни задъхана госпожица Морган. — Разхождах се наоколо и забелязах тази къща. Отначало помислих, че това аутодафе е истинско.
— Но то е истинско — усмихна се Джуниъс. — По-истинско, отколкото си представяте. Аз пък помислих, че вие сте от спасителната команда. Тя трябва да дофтаса в десет часа.
Откъм върбалака под къщата долетя лисичи лай.
— Ето, това сигурно са те — продължи Джуниъс. — Извинете, вие сте госпожица Морган, нали? Да ви се представя: Джуниъс Молтби. А този джентълмен при обикновени обстоятелства се казва Якоб Щуц. Днес обаче той е президент на Съединените щати, когото индианците се готвят да изгорят жив. По едно време ни хрумна да бъде Гуиневир7, но макар да не е много мастит, повече му отива ролята на президент, отколкото на Гуиневир. Прав ли съм? Освен това в никакъв случай не искаше да сложи фуста.
— Глупости — каза добродушно президентът.
Госпожица Морган се засмя.
— Може ли да наблюдавам спасяването на президента, господин Молтби?
— Аз не съм господин Молтби, аз съм триста индианци.
Лисичият лай се повтори.
— Може, но се скрийте там зад стълбите — отвърнаха тристата индианци. — Иначе ще ви вземат за червенокожа и ще ви накълцат.
Той погледна към потока. Там един върбов клон се тресеше бясно. Джуниъс драсна клечка кибрит о панталоните си и подпали кладата. Щом пламъците лумнаха, върбите сякаш експлодираха и всеки шрапнел се превърна в крещящо момче. Спасителите се хвърлиха на пристъп, въоръжени кой с каквото може, както са били въоръжени французите при нападението над Бастилията. Те разритаха светкавично кладата, чиито пламъци вече ближеха президента. После трескаво размотаха въжетата и освободиха Якоб Щуц, който се усмихваше щастлив. Последвалата церемония беше не по-малко внушителна от спасителната акция. Момчетата се строиха и вдигнаха ръце за чест, а президентът мина по редицата и на гърдите на всеки окачи оловна плочка, на която бе издълбана думата „герой“. С това играта свърши.
— Другата събота ще бесим подлите заговорници, извършили това гнусно посегателство — оповести Роби.
— Защо не сега? Да ги обесим още сега! — закрещя отрядът.
— Не, храбри мои воини. Предстои ни много работа. Ще трябва да вдигнем бесилки. — Той се обърна към баща си. — Налага се, струва ми се, да обесим и двама ви — каза той и изгледа кръвнишки госпожица Морган, но после махна с ръка.
Госпожица Морган рядко беше прекарвала толкова приятен ден. Въпреки че й дадоха почетно място на клона, сега в очите на момчетата тя не беше „учителката“.
— По-хубаво е да си свалите обувките — подкани я Роби и когато се събу и потопи крака в потока, тя се увери, че така е по-хубаво.
Този ден Джуниъс им разказа за човекоядството сред индианските племена на Алеутските острови. Разправи им как наемниците се обърнали против Картаген. Говори им за спартанците на Леонид, които вчесвали косите си, преди да умрат при Термопилите. Обясни им произхода на макароните и така живо им описа откриването на медта, сякаш бе очевидец. Накрая, когато Якоб не се съгласи с неговата версия за изгонването на Адам и Ева от рая, двамата се посджафкаха и момчетата си тръгнаха към къщи. Госпожица Морган ги остави да я изпреварят, защото искаше да помисли на спокойствие за този странен човек.
7
Гуиневир — кралица, съпруга на крал Артър от легендата на келтите за рицарите на Кръглата маса, любовница на рицаря Ланселот, съблазнена от Модред. След смъртта на Артър влиза в манастир. Символ на красивата, невярна, но разкайваща се съпруга.