Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Понякога някои от момчетата въпреки забраната на родителите си се промъкваха в събота до фермата на Молтби и сядаха на клона от двете страни на Джуниъс и той им четеше „Островът на съкровищата“ или им разказваше кога за галските войни, кога за битката при Трафалгар. За съвсем кратко време Роби, с подкрепата на баща си, стана царят на училищния двор. Доказателства за това: той нямаше много близък приятел, момчетата не му измислиха прякор, той беше арбитър при всички спорове. И никой не дръзваше да посегне на него.
Макар и не веднага, Роби осъзна, че той е вождът на по-малките момчета в училището. Самообладанието му и по-голямата му зрелост ги караше да търсят неговото водачество. Не след дълго се стигна дотам, че единствен той решаваше коя игра да се играе. Той стана неизменният съдия на бейзболните мачове, защото решенията на всеки друг предизвикваха адска врява и караници. И въпреки че самият той не бе добър в игрите, всички въпроси на правилата и етиката неизбежно опираха до него.
След дълги разисквания с Джуниъс и Якоб Роби измисли две игри, които станаха много популярни: едната, наречена дебнещият койот, а другата — куц крак, особен вид гоненица. Той създаде и всички правила за двете игри.
Това момченце предизвика интерес у госпожица Морган, защото то бе изненада колкото за училищния двор, толкова и за класната стая. Роби четеше безупречно и имаше речника на зрял човек, а не знаеше да пише. Беше запознат дори с най-големите числа, а не можеше да сметне две и две. Учеше се да пише с много мъки и трудности. Треперещата му ръка изписваше невъобразими букви в тетрадката. Накрая госпожица Морган се опита да му помогне.
— Вземи едно изречение и го преписвай, докато го напишеш идеално — посъветва го тя. — И внимавай при изписването на всяка дума и буква.
Роби потърси в паметта си нещо, което да му допада. После написа: „Няма нищо толкова чудовищно, че да не можем да повярваме в него.“ Това „чудовищно“ много му харесваше. То придаваше тембър и дълбочина на изречението. И ако имаше думи, които само със силата на звука си могат да извикват духове, то „чудовищно“ несъмнено бе една от тях. Той преписа много пъти това изречение, като особено внимаваше при изписването на „чудовищно“. В края на часа госпожица Морган отиде при него да види какво е направил.
— Господи, откъде го измисли това?
— То е от Стивънсън, госпожице. Баща ми знае Стивънсън почти наизуст.
Естествено госпожица Морган беше чувала всичките злоезични истории за Джуниъс, но въпреки това той и беше симпатичен. Сега обаче тя изпита неудържимо желание да се срещне с него.
Игрите в училище започнаха да западат, вече нямаше интерес към тях. Една сутрин, преди да тръгне на училище, Роби каза това на баща си. Джуниъс се почеса по брадата и се замисли.
— Шпиони е много хубава игра — каза най-сетне. — На времето много ми харесваше.
— Но кого ще шпионираме?
— Когото и да е. Това няма значение. Някога ние обикновено шпионирахме италианците.
Роби хукна възбуден към училището и още същия ден, след редица справки с училищния речник, организира МСССЗШСЯ. Дешифрирано, което ставаше само шепнешком, това означаваше Младежка спомагателна секретна служба за шпионаж срещу японците. Ако не друго, самата внушителност на названието на организацията щеше да я превърне във фактор, с който всеки да се съобразява. Едно по едно Роби привикваше момчетата в зеления гъсталак под плачещата върба в училищния двор и там ги караше да повтарят след него клетвата за вярност — клетва, толкова строга и страшна, че би направил чест на всяка масонска ложа. Щом ги закле, събра момчетата вкупом и им обясни, че един ден Америка неизбежно ще влезе във война с Япония.
— Ето защо — подчерта той — интересите на родината налагат да бъдем готови. Колкото повече узнаем за долнопробната дейност на тази долнопробна нация, толкова повече сведения ще можем да дадем на нашата страна, когато войната избухне.
Съзаклятниците останаха покорени от тези славни думи. Но се и втрещиха от сериозното положение, което изискваха такива думи. И понеже шпионажът веднага влезе в действие, третокласникът Такаши Като вече не можеше да остане нито за миг сам. Ако Такаши вдигнеше ръка в час, Роби поглеждаше многозначително някой от младежката спомагателна и във въздуха мигом се стрелваше втора ръка. А когато Такаши се връщаше от училище, най-малко пет момчета лазеха след него зад храстите край пътя. Стигна се дотам, че господин Като, бащата на Такаши, една вечер гръмна в тъмнината, след като беше забелязал нечие лице да наднича в прозореца му. Ще не ще, Роби свика младежката спомагателна и издаде заповед шпионската дейност да се прекратява след залез-слънце.