Чиракът на прогонващия духове
- Автор: Дилейни Джозеф
- Серия: Хрониките Уордстоун #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 9789547831957
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Чиракът на прогонващия духове». Краткое содержание книги:
Години наред рицарят магьосник Джон Грегъри, Прогонващия духове, пази Графството на злото. Сега краят на неговото време наближава, но кой ще поеме този важен занаят.
Мнозина чираци са се опитвали... Някои са се провалили, други са избягали, трети не са успели да останат живи. Останало е само едно момче, Томас Уорд. Той е последната надежда. Но дали той има шанс срещу Майка Молкин, най-опасната вещица в Графството?
Така и направих. Разказах му всичко. След като свърших, той се изправи и погледна надолу към мен - зелените му очи се взряха в моите много настоятелно.
- Ще ми се да бях знаел, че Лизи се е върнала. Когато затворих Майка Молкин в онази яма, Лизи си тръгна доста бързичко и не мислех, че някога ще има дързостта да си покаже отново лицето. Трябваше да ми кажеш, че си срещнал момичето. Това щеше да спести на всички много неприятности.
Сведох поглед, неспособен да го погледна в очите.
- Какво беше най-лошото, което се случи? - попита той.
В паметта ми, остър и ясен, се върна споменът как старата вещица сграбчи ботуша ми и се опита да се извлече от водата. Спомних си писъка й, докато се вкопчваше в края на тоягата на Прогонващия духове.
Когато му разказах за това, той въздъхна продължително и дълбоко.
- Сигурен ли си, че беше мъртва? - попита той.
Свих рамене.
- Не дишаше. После течението отнесе тялото й до средата на реката и го отвлече.
- Е, било е лоша работа, спор няма - каза той, - и споменът за това ще остане в паметта ти до края на живота ти, но ще трябва да живееш с него. Имаш късмет, че си взел със себе си най-малката ми тояга. В крайна сметка това те е спасило. Направена е от самодивско дърво, най-полез-ното дърво, когато си имаш работа с вещици. Обикновено не би смутило една толкова стара и толкова силна вещица, но тя се е намирала в течаща вода. Така че си имал късмет, но си се справил добре за нов чирак. Показал си кураж, истински кураж, и си спасил живота на едно дете. Но си допуснал две по-сериозни грешки.
Наведох глава. Мислех си, че вероятно бях допуснал повече от две, но нямаше да споря.
- Най-сериозната ти грешка е била, че си убил онази вещица - каза Прогонващия духове. - Трябваше да бъде доведена тук. Майка Молкин е толкова силна, че би могла дори да се освободи от костите си. Това става много рядко, но може да се случи. Духът й може да се роди отново на този свят заедно с всичките й спомени. После ще дойде да търси теб, момче, и ще иска отмъщение.
- Обаче това би отнело години, нали? - попитах. - Едно новородено бебе не може да направи кой знае какво. Тя ще трябва първо да порасне.
- Това е най-лошата част от всичко - каза Прогонващия духове. -Може да се случи по-скоро, отколкото мислиш. Духът й може да завземе нечие друго тяло и да го използва като свое собствено. Това се нарича „обсебване“ и е лоша работа за всички засегнати. След това никога няма да знаеш кога и от коя посока ще дойде опасността.
Тя може да обсеби тялото на млада жена, девойка с ослепителна усмивка, която ще спечели сърцето ти, преди да ти вземе живота. Или пък да използва красотата си, за да подчини на волята си някой силен мъж -рицар или съдия, който ще нареди да те хвърлят в тъмница, където ще си на нейната милост. Пък и времето ще бъде на нейна страна. Тя може да нападне, когато не съм тук да ти помогна - може би след години, когато отдавна си преминал разцвета си, когато зрението ти отслабва, а ставите ти започват да скърцат.
Но има и друг вид обсебване - такова, което е по-вероятно в този случай. Много по-вероятно. Виждаш ли, момче, има проблем да държиш жива вещица, пленена в яма, по този начин. Особено някоя толкова могъща, която е прекарала дългия си живот в правене на магия с кръв. Сигурно се е хранила с червеи и други слузести създания, чиято влага постоянно се е просмуквала в плътта й. Така че по същия начин, както едно дърво може бавно да бъде вкаменено и превърнато в скала, нейното тяло сигурно е започнало бавно да се променя. Сграбчването на тоягата от самодивско дърво сигурно е накарало сърцето й да спре, изтласквайки я през бариерата към смъртта, а това, че реката я е отнесла, може да е ускорило процеса.
В този случай тя все още ще е обвързана с костите си като повечето други злонамерени вещици, но поради огромната си сила ще е в състояние да раздвижи мъртвото си тяло. Виждаш ли, момче, тя ще е това, което наричаме уика. Това е стара дума от Графството, която без съмнение ти е позната. Точно както косата може да бъде нападната от въшки, сега мъртвото й тяло е измъчвано от злия й дух. То ще се гърчи като купа с ларви и тя ще пълзи, ще се плъзга или ще се влачи към избраната си жертва. И вместо да е твърдо като вкаменено дърво, мъртвото й тяло ще бъде меко и гъвкаво, способно да се провре и в най-тясното пространство. Способно да се провре в нечий нос или ухо и да обсеби тялото му.
Има само два начина да се увериш, че една толкова могъща вещица като Майка Молкин не може да се върне. Първият е да я изгориш. Но никой не бива да понася такава болка. Другият начин е толкова ужасен, че дори не мога да мисля за него. Това е метод, за който малцина са чували, защото се е практикувал отдавна, в една страна далече отвъд морето. Според техните древни книги, ако изядеш сърцето на вещица, тя не може никога да се върне. И трябва да го изядеш сурово.