Дни на кръв и звездна светлина
- Автор: Тейлор Лэйни
- Серия: Daughter of Smoke and Bone #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК ЕГМОНТ БЪЛГАРИЯ
- ISBN: 978-954-27-1249-7
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дни на кръв и звездна светлина». Краткое содержание книги:
Ако Лел се разплаче, ако нечие копито изгуби опора и се плъзне по брега, или друг звук наруши невинното бълбукане на потока, те всички ще умрат.
Но дори когато някъде в тъмните дълбини на душата ѝ наплашеното дете в нея искаше да хвърли цялата вина върху Рат, че ги е довлякъл тук, пак не можеше да го направи. И не защото не опита. Винаги е хубаво да има някого, когото да обвиниш за всичко. Но проблемът на Свева с прехвърлянето на вината бе в друго: колкото по-назад се връщаше, толкова по-ясно се виждаше нейната вина – задето препусна из долината пред Саразал, развяла коси на вятъра и не обърна внимание на виковете на сестра си да се връщат. Това не стана по вина на Рат. Нещо повече – двете със сестра ѝ сигурно досега щяха да са мъртви, ако не беше той. Заради кеприните обаче щяха да умрат точно сега. Ето в този момент.
Колко странно и ужасно е да знаеш това.
Ако Рат не беше надушил кеприните и не беше ги последвал, ако не бяха ги настигнали и не се бяха присъединили към тях, сега тази споделена тишина изобщо нямаше да я има. Същият въздух щеше да е разкъсан от блеещи викове, а Лел, този сладък малък вързоп, наистина щеше да реве в един глас с всички останали, вместо да се чуват само овните.
– Овни! – провикна се през смях Хазаел – смях от облекчение, както се стори на Акива – и той наистина видя, че в дерето има само овни: рунтаво криворого стадо, без нито един пастир, без следа от химери.
– Ти и ти – посочи двама от войниците Кала. – Избийте ги. Останалите... – Тя се извърна наполовина, оглеждайки отряда си; висеше във въздуха с широко разперени криле, които докосваха върхарите на полегналите дървета по края на дерето и пръскаха искри. – Намерете стопаните им.
Свева дочу блеенето на овните и още по-силно притисна чело към рамото на Рат. Той беше убедил кеприните да натирят стадата си, да се върнат назад по коритото на потока, да излязат от дерето и да се спуснат в друга клисура – тази тук – за да се скрият. Заедно със стадата ставаха многобройни, пък и овните бяха доста шумни и прекалено необуздани, за да им доверят живота си. "Ако сме заедно с тях ще ни открият", каза той, и беше прав.
А сега избиваха овните.
Свева стисна ръката на сестра си; беше отпусната. Блеенето на овните всяваше ужас дори от такова разстояние. Но то не продължи дълго и когато съвсем замря, тя имаше чувството, че може да усети как ангелите кръжат в небето над главите им. Ангели преследвачи. Преследваха тях. Тя стисна дръжката на откраднатия нож, но той я накара да се почувства още по-безсилна, защото бе пригоден за големия и жесток юмрук на някой ангел.
Можеше да наръга серафим с този нож. Какво ли е усещането? Омразата кипеше в нея и тя почти се надяваше да ѝ се удаде такъв случай. Винаги беше мразила ангелите, разбира се, но като нещо далечно и отвлечено. За нея те бяха чудовищата от страшните приказки за лека нощ. Преди да я заловят, дори не беше виждала ангел. Векове наред тази земя беше тяхното убежище – армията на Войнолюбеца имаше грижата за това. Ама че лош късмет да живее в такива размирни времена! Сега серафимите най-неочаквано се превърнаха в реалност: цинични инквизитори, красиви до степен, при която красотата става отвратителна.
А после се появи Рат, страховит до степен, при която страховитото... е, не чак красиво, но поне става царствено. Гордо. Колко странно да търси утеха в масивното тяло на един месоядец. Точно това правеше обаче. Свева отново почувства колко повърхностни са познанията ѝ за живота; откакто попадна в кервана с роби, светът сякаш се отвори пред нея. Тя се сблъска с ревенанти и серафими, видя смъртта и я помириса, а днес, само за един ден, научи за народа си повече, отколкото през всичките четиринайсет години живот. Най-напред Рат, а после и кеприните: овчедушните, както наричаше пастирите и на чиито грижи трябваше да разчита. Нур наложи с билки раната на Саразал и ѝ даде някаква билка, разтворена във вода, надявайки се да пребори треската. Кеприните споделиха храната си с тях, а Лел, която ухаеше на трева, беше предоставена на грижите на Свева и известно време язди на гърба ѝ, обвила с малките си ръчички талията ѝ на мястото, където само преди дни беше черната метална халка на прангите.