Търсенето на скритата истина

Капаците на кофите за боклук издрънчаха върху настилката. Отломки се посипаха по главата и раменете ми. Нощта утихна. Ловците си бяха отишли.

Вдигнах глава, гледайки двата крилати силуета да прелитат покрай луната. Беше зловеща гледка. Още по-зловещо - луната беше обагрена в пурпурно по краищата като с кървав ореол.

Дали съпоставянето на световете на Фае и на хора ги променяше? Дали измеренията кървяха заедно, променяйки се едно друго? Как щеше да изглежда светът ни след няколко месеца? След няколко години?

Изправих се и видях Джейни да се взира в копието ми.

- Това ли са оръжията, за които говореше, когато пихме чай? - каза той. - Тези, които могат да убиват Фае? - наклоних глава. Не ми харесваше начинът, по който се взираше. - Никога не сме се опитвали да свалим някой от тези дяволи дракони.

- Ловци - казах му. Имаше ирония в това, а и беше подходящо, че е избрал да тормози своя Фае еквивалент. - Те налагат законите на Фае. Въпреки че са Ънсийли, работят за двата двора, в зависимост от това кой плаща по-добре.

Видях проблясък на забавление в тъмните му очи, после той изчезна и Джейни вече се взираше вторачено в копието ми.

Пръстите ми се стегнаха около него.

- Знаем, че не можем да ги затворим като другите, които залавяме. Твърде големи са. Но с това копие бихме могли да ги убием, където паднат.

- Да ги затворите? Затваряте Ънсийли? Как?

- Отне ни малко време да разберем. Когато отвори очите ми за това, което се случва, аз пък отворих съзнанието си за старите легенди. Ние, ирландците, сме затънали в тях. Непрекъснато се натъквах на приказки, в които се разказваше, че Древните не могат да понасят желязо. Реших, че ако върколаците мразят сребро, а вампирите мразят светена вода и чесън, а тези неща не могат да ги наранят, може би желязото може да нарани Фае.

- Получава ли се?

- До някаква степен. Изглежда се бърка със силите им. Достатъчно желязо може да хване и да задържи някои от тях, където са. Колкото по-чисто е желязото, толкова по-добре. Стоманата няма такъв положителен ефект - той си свали прилепналия шлем от главата си и ми показа вътрешността му. - Подплатяваме ги с желязо. Изгубихме няколко добри мъже, преди да научим какво могат да правят така наречените ти Ловци.

- Желязото пречи на настъплението на Ловците да проникват в главите ви? - щях да променя моя МакОреол в мига, в който попадна на желязо.

- Не напълно. Заглушава го, прави го търпимо. Всички чухме това, което и ти. Само че не толкова болезнено. Но сме свикнали да се опитват да се ебават с нас. Носим желязо навсякъде. По вратовете си, в джобовете. От това са направени куршумите ни.

- Шебано перфектно! - възкликна Дани. - Мак, трябва ни желязо.

Джейни погледна към копието ми, после - към меча на Дани.

- Знаете ли колко голямо добро бихме могли да направим с едно от вашите оръжия? - той огледа лицето ми. - Не е като да искаме да ви оставим невъоръжени. Двете бихте могли да си делите меча.

- Не! - сопнахме се двете с Дани едновременно. Аз се напрегнах. Нямаше нужда да поглеждам към Дани, за да знам, че е на ръба на суперскоростта, с която да ни измъкне на мига оттам.