Сезонът на Костите
- Автор: Шеннон Саманта
- Серия: Сезонът на костите #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Сезонът на Костите». Краткое содержание книги:
- За окото ти - казах. Той само примигна и аз отминах. Щом стигнах до бараката на Лис, почуках с пръсти по шперплатовата стена и я извиках по име. Никакъв отговор.
Почуках отново.
- Лис, аз съм, Пейдж.
Завесата се отметна и тя излезе с малък фенер в ръка.
- Остави ме на мира. - Гласът и беше дрезгав и неприязнен. - Моля те. Съжалявам, но не разговарям с розови туники и червеноризци. Най-добре върви при тях.
- Аз не съм убила Себ. - Подадох й желирания спирт и аспирина. - Виж, взех тези неща от Дъкет. Ще ми отделиш ли само секунда?
Тя отмести поглед от предметите към лицето ми. Челото й се сбръчка, а устните й се присвиха.
- По-добре влез вътре.
Не плаках, докато й разказвах за теста. Просто не можех. Джаксън мразеше сълзите. (Ти си моята малка, безмилостна гангстерка, милинка. Дръж се като такава.) Дори и тук, далеч от неговия досег, имах чувството, че наблюдава всяко мое движение. И все пак, при мисълта за прекършения врат на Себ, ми призляваше. Не можех да забравя ужаса в очите му, нито как пищеше моето име. След като привърших историята, останах да седя мълчаливо, изпънала напред изтръпналия си крак.
Лис ми подаде чаша, от която се вдигаше паpa.
- Ето, вземи. Ще имаш нужда от сили, още повече сега, когато Нашира вече е наясно каква си.
Отпих от отварата. Имаше вкус на джоджен.
Очите ми пареха, а гърлото ми се свиваше, но нямаше да плача за Себ - струваше ми се непочтително в нейно присъствие. Лицето й бе подуто, по врата й имаше морави следи от пръсти, а рамото й бе изкълчено, но въпреки това тя поставяше страданията ми над своите.
- Сега вече си част от Семейството, сестричке - каза, докато налагаше с една ръка жигосаното ми място с топъл компрес. Парещата болка вече не бе толкова непоносима, но според нея определено щеше да остане белег. Това бе идеята. Да ми напомня всеки ден на кого принадлежа.
Джулиан спеше в ъгъла под един сивкав чаршаф. Наставничката му бе отишла да посети роднините си, семейство Чертан. Бях му дала две таблетки аспирин преди да се унесе. Носът му изглеждаше малко по-добре. Той бе дошъл тук да ме търси, след като не се бях явила на нашата среща, и Лис го бе прибрала. Двамата се бяха потрудили да уплътнят всяка пролука на стаичката, но въпреки това вътре си оставаше студено като в пещера. Аз също получих покана да остана за през нощта и я приех с удоволствие. Имах нужда да се махна от „Магдалена“.
Лис извади стара отварачка за консерви, отвори тенекиената кутийка със спирт и я запали. Тя се разгоря с ясен, син пламък.
- Благодаря за това - каза. - Ще ни помогне да се посгреем. От Дъкет ли го взе?
- Да, макар и не безплатно.
- Какво му даде в замяна?
- Едно от моите хапчета.
Тя повдигна вежда.
- Че за какво му са?
- Явно съм единствената, която ги получава. Нямам представа какво съдържат.
- Щом можеш да ги използваш, за да подкупиш Дъкет, значи си струват. Той умее да си прави сметката. Кара хората да илизат в резиденциите и да крадат за него. При това често пъти I и хващат.
Тя смръщи лице и се хвана за рамото. Поех кутийката със спирт от ръката й и я поставих помежду ни.
- Кой ти причини това? - попитах.
- Гомейса. Понякога се сърди на нещата, които му показват картите. - Тя легна по гръб и придърпа възглавницата йод врата си. - Няма значение. И без това не го виждам често.Дори мисля, че не е в града през повечето време.
- Имал ли е други хора освен теб?
- Не, аз бях единствената. В същото положение като твоето - взета от Рефаим, който до момента не бе избирал друго човешко същество. Явно е смятал, че имам потенциала да се превърна в една от най-добрите събирачи на кости в Шеол I.
- Събирачи на кости?
- Така наричаме червеноризците. Но така и не спечелих туниката. Разочаровах го.
- Какво стана?
- Накара ме да гадая на един от харлитата. Обвиняваха го, че е предател, че се е опитал да избяга. Аз знаех, че е вярно. Ако се бях подчинила, щях да потвърдя вината му. Затова отказах.
- И аз не исках да убия Себ, но той въпреки всичко умря. -Потърках пулсиращите си слепоочия. - А тя разкри способностите ми.
- Незрящи умират постоянно. Каквото и да сториш, той пак е щял да стане на кости. - Лис седна отново. - Ела, да похапнем.
- Тя отвори дървения си сандък. Вътре имаше пакет гранулирано кафе, консерви боб, четири яйца.
- Как се сдоби с тези неща? - изгледах я учудено аз.
- Намерих ги.
- Къде?
- Един незрящ ги беше скрил край резиденцията си. Останки от запасите за Сезона на костите. - Тя извади метално канче, напълни го с вода от бутилка и го постави над горящия спирт. -Ето. Ще си направим царско угощение. О, как си, Джул?