Сезонът на Костите
- Автор: Шеннон Саманта
- Серия: Сезонът на костите #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Сезонът на Костите». Краткое содержание книги:
- Не си спомням да съм те мяркал по-рано. Нито в огледалата, нито в магазина си.
- Сезон на костите XX - отвърнах.
- Аха. Кой те притежава?
- Арктур Месартим. - Гадеше ми се от това име - да го чувам, да го произнасям.
- Тъй, тъй - потупа се по корема той. - Значи ти си въпросната девойка.
- Как се казваш?
-XVI-19-16.
- Имам предвид истинското ти име.
- Вече не го помня, но развлекателите ме наричат Дъкет. Ако предпочиташ да използваш истински имена.
- Предпочитам.
Наведох се да видя стоката му. Повечето от предметите бяха нума - пукнати ръчни огледала, стъклени бутилки е вода, чашки и купички, перли, торбички с животински кости, карти и кристални топки. После идваха растенията - богородичка, изтравниче, салвия, мащерка, различни корени. Имаше и по-практични предмети, съществени за оцеляването. Огледах купчината. Чаршафи, вехти възглавници, кибрит, чифт пинсети, мехлем за разтривки, аспирин и антибиотици, спирт за горене, препарати за дезинфекция и превързочни материали. Вдигнах една стара кутийка за прахан.
- Откъде намираш всичко това?
- Оттук-оттам.
- Предполагам, Рефаимите не знаят за него? - Той пусна едва доловима усмивка. - И тъй, как работи нелегалната ти схема?
- Да речем, че ти гледаш на кости. Естествено, че ще имаш нужда от тях, за да практикуваш занаята си. И ако ти ги конфискуват, ще трябва да си намериш нови. - Той посочи торбичка, обозначена ОБИКНОВЕН ПЛЪХ. - Аз ще ти дам да ги ползваш, но в замяна ще поискам от теб да ми доставиш още стока, да предадеш съобщение или нещо друго. Колкото по-ценно нещо искаш, толкова по-опасна ще е задачата. Справиш ли се, можеш да задържиш костите. Дотрябва ли ти заем, ще трябва да ми донесеш определено количество нума, която ще ти върна, щом ми се изплатиш. Системата е проста, но ефективна.
Не звучеше съвсем като обикновена заложна къща.
- И колко струва информацията при теб?
- Зависи какво точно те интересува.
- Какво е това? - Поставих пред него оставащата половина от хапчето.
Мъжът се вторачи в него. Монокълът падна от окото му и той го намести отново. Дебелите му пръсти трепереха.
- За това - рече накрая - ще ти дам да си избереш каквото поискаш от магазина. Безплатно.
- Искаш да го задържиш? - повдигнах вежди аз.
- О, да. То е много ценно. - Той претегли половинката върху дланта си. - Откъде го взе?
- Информацията не е безплатна, господин Дъкет.
- Ако ми носиш още като него, винаги ще пазаруваш оттук безплатно. Каквото ти душа иска. По един предмет на хапче.
- Кажи ми какво е или няма сделка.
- По два предмета.
-Не.
- Информацията е опасна, не можеш просто да й поставиш цена. - Той задържа таблетката пред пламъка на газената лампа. - Добре, ще ти кажа, че това е билков препарат и че е безвреден. Достатъчно ли е?
Два предмета в замяна на всяко хапче. Те можеха да спасят Доста животи в Птичарника.
- По три предмета и си стискаме ръцете.
- Отлично. Ти си проницателна бизнесдама. - Той докосна върховете на пръстите си. - И какво друго си освен това?
- Акултомант.
Това бе стандартната ми лъжа. И своеобразен тест за компетентност. Обичах да проверявам дали някой ще ми повярва, или не. Дъкет само се изкиска.
- Не мисля, че умееш да гадаеш на игли повече от мен самия. По-скоро си в другия край на спектъра. Аурата ти е гореща, като жар. - Той почука с пръст по огледалото. - Май тази година пак се задава интересен сезон.
- Моля? - напрегнах се аз.
- Нищо, нищо. Просто си бъбря сам. Най-добрият начин да запазиш разсъдъка си след четирийсет години. - По устните му пробяга усмивка. - Кажи ми, какво мислиш за Лорда?
Оставих кутийката за прахан обратно на мястото й.
- Не е ли достатъчно очевидно?
- Ни най-малко. Мненията за него тук се различават. -Дъкет се зае да трие монокъла си с палец. - Мнозина намират кръвния консорт за най-привлекателен от Рефаимите.
- Щом казваш. Аз лично го намирам за отблъскващ. - За секунда погледите ни се срещнаха. - Е, ще си взема нещата.
Той се облегна назад в креслото си, а аз избрах кутия желиран спирт, опаковка аспирин и антибиотичен крем.
- Удоволствие е да се прави бизнес с вас, госпожице...?
- Махони. Пейдж Махони. Ако предпочиташ да използваме истински имена. - И аз тръгнах към изхода. Усещах погледа му като свредел в гърба си.
Въпросите му ме накараха да се чувствам като на разпит. Сигурна бях, че не съм казала нищо погрешно. Наистина изпитвах подобно отношение към Лорда. Защо Дъкет искаше да чуе нещо различно, нямах представа.
На излизане подхвърлих антибиотичния крем на бъбривеца. Той ме изгледа въпросително.