Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Когато чух тази своеобразна реч, знаех какъв бе този човек. Бях чел Харон, но не ми бе известно, че е преведен на италиански. Харон беше голям обожател на Монтен, той мислеше даже да надмине своя образец, но усилията му бяха напразни. Беше разработил методично много теми, които са нахвърляни безразборно у големия философ, но като свещеник и теолог, Харон заслужаваше осъждането, което го постигна. Впрочем, той не е много четен, въпреки забраната, която би трябвало да действува в негова полза. Харон бе тъй надменен, че даде на книгата си същото заглавие, което носи библейската книга на Соломон, това не говори в полза на неговата скромност. Моят събеседник продължи, както следва:
— Харон ме освободи от угризенията на съвестта, които имах дотогава и от неверните представи, които могат да бъдат премахнати само с голяма мъка. И сключих сделките си така, че за шест години се видях притежател на десет хиляди цехини. Това не бива да ви учудва, тъй като в този богат град играта, развратът и празноскитането дават необикновени възможности за забогатяване. Тук цари постоянно липса на пари и това, което глупаците разпиляват, умните съумяват да използуват.
Преди три години граф Серимано ме помоли да приема от него петстотин цехини, за да ги употребя в сделките си, като му дам половината от печалбата, която бих добил чрез тази сума. Той поиска само една обикновена разписка, с която се задължавах да му върна при поискване от него същата сума. След една година му дадох седемдесет и пет цехини, което се равнява на едно олихвяване от петнадесет на сто. Той ми даде разписка за тях, но се показа недоволен. Не беше прав, защото нямах нужда от пари и не бях използувал неговите, за да върша сделки. След втората година аз постъпих само от благородство по същия начин, но дойде до размяна на обидни думи и той поиска да му върна петстотинте цехини.
— На драго сърце — казах му аз, — но ще си задържа от тях сто и петдесетте, които вече получихте.
Това го разяри и той ме покани чрез съдебен пристав да изплатя цялата сума. Един ловък адвокат пое защитата ми и съумя в продължение на две години да насочва процеса в моя полза. Преди три месеца ми се предложи спогодба. Аз отказах, но тъй като се страхувах от насилие, обърнах се към абата Джустиниани, адвоката на испанския посланик маркиз де Мон-Алегре. Срещу малко допълнително заплащане той ми нае една къщичка, спадаща към двореца на посланика, където човек е защитен от изненади. Бях готов да върна парите на граф Серимано, но исках да си удържа от тях сто цехини, колкото ми бе струвал процесът. Преди осем дни при мен дойдоха моят адвокат и този на графа, извадих от кесията си двеста и петдесет цехини и им казах, че съм готов да им дам тези пари, но нито солдо повече. Те си отидоха, без да кажат нито дума, като и двамата изглеждаха много недоволни, но това не ме обезпокои. Преди три дни абат Джустиниани прати да ми кажат, че посланикът намерил за добре да позволи на държавните инквизитори да се извърши обиск у дома. Мислех, че това е невъзможно, понеже бях под покровителството на чужд посланик. Вместо да взема предпазните мерки, каквито обикновено се вземат в подобни случаи, прибрах само парите си на сигурно място и зачаках смело посещението, за което ми бе известно. На разсъмване дойде месер-гранде и поиска триста и петдесет цехини. При отговора ми, че нямам нито солдо, той ме арестува и ето ме тук.
Потреперих, не толкова, че бях в компанията на такъв долен човек, колкото защото разбрах, че той ме считаше за себеподобен, защото ако имаше друго мнение за мен, то положително не би ме ощастливил със своята дълга история. Без съмнение, той предполагаше, че ще му ръкопляскам. Глупавите речи, които трябваше да чуя от него в продължение на трите дни на неговия престой, през време на който той непрекъснато говори за Харон, ми потвърдиха верността на италианската поговорка: „Пази се от този, който е прочел само една книга“. Книгата на вероломния свещеник го бе направила безбожник и той се хвалеше с това при всеки удобен случай. След обяд дойде Лоренцо и му каза да отиде с него, за да говори със секретаря. Облече се бързо и вместо своите обувки взе моите, без аз да забележа това. Половин час по-късно той се върна плачейки и извади от обувките си две кесии, в които се намираха триста и петдесет цехини, последните той предаде, придружен от ключаря на секретаря. След малко се върна, взе наметалото си и излезе. Лоренцо ми каза, че го пуснали на свобода.