Смъртоносно бяло

Робин поклати глава.

– Слушай, най-вероятното е Били да е в плен на халюцинации – заяви Страйк. – Като казах на Чизъл какво ми е разправил Били, не долових у него нито вина, нито страх...

Докато го изричаше, си припомни сянката, минала по лицето на Чизъл, и впечатлението, което остави, че историята не е нова за него.

– Е, за какво тогава изнудват Чизъл? – попита Робин.

– Нямам идея – отговори Страйк. – Каза, че е за нещо, станало преди шест години, което не се връзва с историята на Били, защото преди шест години не е бил малко момче. Според Чизъл някои щели да приемат стореното от него за неморално, но не било незаконно. Май намекваше, че тогава не е било против закона, но сега е.

Страйк потисна прозявка. Бирата и топлината на следобеда го бяха направили сънлив. По-късно трябваше да иде у Лорелай.

– А ти вярваш ли му?

– Дали вярвам на Чизъл? – почуди се на глас Страйк с очи към екстравагантната украса на огледалото зад Робин. – Предполагам, че днес беше искрен с мен, защото е отчаян. А дали го смятам достоен за доверие като цяло? Не повече от всеки друг.

– Да не би да си го харесал, а? – попита Робин невярваща. – Четох за него.

– И?

– Той е за въвеждане на смъртно наказание, срещу имиграцията, гласувал е против увеличаването на отпуска по майчинство...

Тя не забеляза неволния поглед на Страйк, плъзнал се по тялото й, и продължи:

– ...тръби за семейни ценности, после зарязва жена си заради журналистка...

– Добре де, не бих си го избрал за другарче по чашка, но има нещо у него, извикващо жалост. Изгубил е един син, другият току-що е убил жена...

– Ами ето ти на – прекъсна го Робин. – Пропагандира затварянето на дребни престъпници за дълъг срок, а когато синът му прегазва нечия майка, пуска всички връзки да го уреди с кратка присъда...

Тя млъкна рязко, когато висок женски глас изрече:

– Робин! Колко прекрасно да те срещна!

Сара Шадлок беше влязла в пъба с двама мъже.

– О, господи – промърмори Робин, а после каза на висок глас: – Сара, здравей!

Много би дала да бе избегнала тази среща. Сара на драго сърце щеше да разправи на Матю как е заварила Робин и Страйк насаме в клуб в Мейфеър, когато самата тя бе уведомила Матю преди час, че е сама на Харли Стрийт.

Сара беше твърдо решена да се промъкне около масата и да прегърне Робин, нещо, което със сигурност не би направила, ако не беше с мъже.

– Миличка, какво е станало с теб? Цялата лепнеш!

Тук, в Мейфеър, се държеше доста по-превзето и бе по-сърдечна към Робин с цели няколко градуса.

– Нищо – промърмори Робин. – Просто се олях със сок.

– Корморан! – мазно изрече Сара и му лепна целувка на бузата. Робин със задоволство забеляза, че Страйк седеше безучастен и не реагира. – Разпускате, а? – отправи Сара и на двама им съучастническа усмивка.

– По работа сме – изрече равно Страйк.

Като не получи насърчение да остане, Сара тръгна към бара и поведе колегите след себе си.