Смъртоносно бяло

– Здравей – каза му Робин двайсет минути по-късно и остави чантата си на стола срещу него.

– Искаш ли нещо за пиене? – попита я Страйк.

– Аз ще си взема – отвърна Робин. – Е? – изрече въпросително, като се върна след няколко минути с чаша портокалов сок в ръка. Страйк се усмихна на едва сдържаното й нетърпение. – За какво беше всичко това? Какво искаше Чизъл?

Пъбът представляваше едно общо полукръгло пространство около бар и вече бе препълнен с елегантно облечени мъже и жени, подхванали отрано уикенда си, или като Страйк и Робин, довършващи работата си на по питие. Като понижи глас, Страйк й предаде разговора си с Чизъл.

– О... – изрече Робин с безизразно лице, след като Страйк й изложи фактите. – Значи... ще се опитаме да изровим мръсотия срещу Дела Уин?

– Срещу съпруга й – поправи я Страйк. – И Чизъл предпочита фразата „чипове за спазаряване“.

Робин не каза нищо и отпи от портокаловия си сок.

– Изнудването е незаконно, Робин – припомни й Страйк, правилно разчел дискомфорта й. – Найт се опитва да измъкне четиресет бона от Чизъл, а Уин се опитва да го изтласка от поста му.

– И той ще ги изнудва в отговор, а ние ще му помагаме?

– Всеки ден изравяме нелицеприятна информация за разни хора – отсече Страйк. – Малко късно е сега да развиваме съвест по този въпрос.

Той отпи голяма глътка от бирата си, ядосан не само от отношението й, а че бе издал раздразнението си. Тя живееше със съпруга си в красива къща на китна уличка, а той си оставаше в двете обвявани от течение стаички, от които скоро щеше да бъде прогонен заради общото преустройство на улицата. Агенцията никога досега не беше получавала задача, която да даде работа на пълен работен ден за трима души вероятно в продължение на месеци. Страйк не се канеше да се извинява, че имаше желание да я поеме. Беше уморен след години бъхтене и треперене, че е излязъл на червено, когато агенцията останеше без поръчки. Имаше амбиции по отношение на този бизнес, които нямаше как да бъдат постигнати без натрупване на по-здравословно салдо в банката. И все пак се чувстваше задължен да защити позицията си.

– Ние сме като адвокатите, Робин. На страната на клиента сме.

– Онзи ден отказа на инвестиционния банкер, който искаше да открием къде е жена му.

– Защото беше очевидно, че ще й навреди, щом я намери.

– Добре де – каза Робин с предизвикателен поглед, – ами ако онова, което са открили за Чизъл...

Но преди да е успяла да довърши изречението си, висок мъж, заплеснат в разговора с колега, се блъсна право в стола на Робин, като я изтласка към масата и разклати силно чашата й с портокалов сок.

– Хей! – подвикна му остро Страйк, докато Робин бършеше сока от измокрената си рокля. – Нямаш ли намерение да се извиниш?

– Олеле – измърмори мъжът, като гледаше подгизналата от сок рокля на Робин, а и още няколко души се извърнаха към масата им. – Аз ли направих това?