Смъртоносно бяло

Той тикна последното парче от десерта в устата си и заяви:

– Естествено, има шанс снимките да не ме инкриминират. Доколкото знам, няма отличителни белези.

Сега вече Страйк бе в истинско недоумение. Сърбеше го да попита „Отличителни белези за какво, господин министър?“, но се въздържа.

– Всичко се случи преди шест години – продължи Чизъл. – Неведнъж преповтарях цялата проклета история в главата си. Налице бяха и други замесени, които може да са се разприказвали, но се съмнявам, силно се съмнявам. Имат твърде много за губене. Не, всичко се свежда до онова какво могат да изровят Найт и Уин. Подозирам, че ако Уин се добере до снимките, ще иде направо в медиите. Надали това би било първият избор на Найт. Той просто иска пари.

– Та ето ме, господин Страйк, отпред пропаст, отзад вълци. От седмици вече живея с това надвиснало над главата ми. Никак не е приятно.

Той се взря в Страйк с малките си очи, при което силно заприлича на детектива на къртица, мигаща пред издигнатата да я смаже лопата.

– Като чух, че сте били на онова събрание, допуснах, че разследвате Найт и може да имате някоя мръсотия срещу него. Стигнах до извода, че единственият изход от тази дяволска ситуация е да открия нещо, което да използвам срещу всеки един от тях, преди да се докопат до онези снимки. Отвръщай на огъня с огън.

– На шантажа с шантаж? – вдигна вежди Страйк.

– Не искам нищо от тях, освен да ме оставят на мира, по дяволите – изрече остро Чизъл. – Чипове за спазаряване, само това ми трябва. Действах в рамките на закона – заяви твърдо – и в съгласие със съвестта си.

Чизъл не беше човек за харесване, но Страйк си представяше какво мъчение е очакването да бъдеш публично изобличен, особено за човек, вече понесъл немалко скандали. Беглото проучване, което бе направил на евентуалния си клиент предишната вечер, бе предоставило пикантни подробности за любовната връзка, сложила край на първия му брак, за факта, че втората му жена бе лекувана в клиника за „нервно изтощение“ и за предизвиканата от въздействие на наркотици катастрофа, при която по-малкият му син бе убил млада майка.

– Това е много голяма задача, господин Чизъл – каза Страйк. – Пълно проучване на Найт и Уин ще ангажира двама или трима души, особено ако трябва да се бърза.

– Отказвам да повярвам, че няма нещо тъмно около Уин, при положение че е тъй увирлива ситна жаба. Нещо странно има при тях като двойка. Тя, слепият ангел на светлината – устните на Чизъл се извиха присмехулно, – а той, нейният лакей, вечно кроящ коварни планове и домогващ се навсякъде да мине гратис. Нещо трябва да се крие там. Няма как иначе. Колкото до Найт, за дрипав комунистически размирник като него все трябва да съществува нещо неизвестно за полицията. Някоя особено гадна история.