Смъртоносно бяло

Детективът и министърът излязоха от Парк Плейс 14 час по-късно и извървяха заедно няколкото метра до Сейнт Джеймсиз Стрийт. Чизъл престана да се държи така свадливо и потайно, облекчен, както подозираше Страйк, че е пуснал в движение някакво действие, което би могло да свали от него почти непоносимото бреме на опасения и неизвестност. Споразумели се бяха за условията и Страйк беше доволен от сделката, защото обещаваше да е по-платена и интересна задача от тези, които агенцията бе имала в последно време.

– Е, благодаря ви, господин Страйк – каза Чизъл, след като двамата бяха постояли за кратко на ъгъла. – Тук трябва да ви оставя. Имам среща със сина си.

Само че не помръдваше.

– Вие разследвахте смъртта на Фреди – каза неочаквано и погледна Страйк изкосо.

Страйк не бе очаквал Чизъл да повдигне темата най-малко тук, като нещо допълнително хрумнало му след сериозния разговор в сутерена.

– Да – отвърна. – Съжалявам за загубата ви.

Очите на Чизъл останаха приковани към художествената галерия в далечината.

– Помня името ви от доклада – поясни Чизъл. – Рядко срещано е.

После преглътна, все още загледан с примижали очи към галерията. Сякаш изпитваше неохота да тръгне към срещата си.

– Чудесно момче беше Фреди – каза. – Чудесно. Постъпи в някогашния ми полк... е почти де. Кралските хусари се сляха с Кралските ирландци през деветдесет и трета, както добре знаете. Така че той се присъедини към Кралските хусари. Беше толкова обещаващ. Толкова пълен с живот. Но разбира се, вие никога не сте го познавали.

– Не съм – потвърди Страйк.

Усети, че е нужно да добави нещо от любезност.

– Той ви беше най-голямото дете, нали?

– От общо четири – кимна Чизъл. – Две момичета – изрече небрежно, сякаш махваше с ръка на тях като някакви ти ми женски, плява в зърното – и другият ми син – додаде мрачно. – Той отиде в затвора. Сигурно сте чели по вестниците.

– Не – излъга Страйк, защото знаеше какво е да вадят личния ти живот на показ в пресата. Най-любезно беше, макар и вероятно неубедително, да се преструваш, че нищо не си чел, да оставиш хората да разправят своята версия на историята.

– Раф през целия си живот все се забърква в нещо – каза Чизъл. – Намерих му работа там.

Той посочи с дебелия си пръст далечната галерия.

– Не завърши образованието си по история на изкуството – поясни Чизъл. – Мой приятел е собственик на галерията и се съгласи да го вземе. Жена ми смята, че е изгубена кауза. Уби млада майка при катастрофа. Беше надрусан.