Смъртоносно бяло

Лорелай Бивън живееше в еклектично обзаведен апартамент над процъфтяващия си бутик за дрехи в Камдън. Страйк пристигна там в седем и половина вечерта с бутилка пино ноар в една ръка и прилепил с другата мобилния телефон към ухото си. Лорелай отвори вратата, усмихна се добродушно при познатата гледка той да говори по телефона на прага й, целуна го по устата, пое от ръката му виното и се върна в кухнята, откъдето се носеше апетитен мирис на месо с ориз по тайландски.

– ...или се опитай самият ти да се внедриш в СМОСО – каза Страйк на Баркли, като затвори входната врата зад себе си и продължи напред към дневната на Лорелай, в която доминираше репродукция с образите на Елизабет Тейлър от Уорхол. – Ще ти изпратя всичко, с което разполагам за Джими. Ангажиран е с различни групи. Нямам представа дали работи. Местната му кръчма е „Белият кон“ в Ист Хам. Мисля, че е фен на „чуковете“.

– Можеше и по-зле да е – отвърна Баркли, който говореше тихо, защото току-що бе приспал бебето, на което му никнеха зъби. – Можеше да е фен на „Челси“.

– Ще трябва да признаеш, че си служил в армията – посъветва го Страйк, като се отпусна в креслото и намести крака си на удобно поставена мека табуретка. – Личи ти от самолет.

– Няма проблем – съгласи се Баркли. – Ще бъда горкият заблуден хлапак, дето не е знаел в какво се забърква. Крайнолевите ги обичат тези неща. Нека ми наливат ум и разум.

Страйк се усмихна и извади цигарите си. При всичките му първоначални съмнения започваше да си мисли, че Баркли се бе оказал добро попадение.

– Добре, не предприемай нищо, докато не ти се обадя отново. Ще е по някое време в неделя.

Страйк затвори, а Лорелай се появи с чаша червено вино за него.

– Искаш ли помощ в кухнята? – попита Страйк, но без да помръдне.

– Не, стой си тук, няма да се забавя – отвърна тя с усмивка. Хареса му домакинската й престилка в стила на петдесетте години.

Когато тя се оттегли в кухнята, той запали цигара. Лорелай не пушеше, но не възразяваше срещу цигарите „Бенсън & Хеджис“ на Страйк, стига той да използваше кичозния пепелник, украсен с подскачащи пудели, който му бе оставила за целта.

Докато пушеше, си призна, че завижда на Баркли, задето ще се инфилтрира в крайнолявата група на Найт. Беше точно типът работа, която най-много му допадаше във военната полиция. Припомни си четиримата войници в Германия, увлекли се по идеите на местна крайнодясна групировка. Страйк бе успял да ги убеди, че споделя стремежа им към бяла етнонационалистическа супердържава, вмъкна се на събрание и осигури четири ареста и изправяния пред съд, донесли му огромно удовлетворение.