Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
— Мира не би могла да й е давала отровата — каза той решително. — Тя бе изчезнала месец по-рано, дълго преди Агнес да се разболее, а и няма мотив. Съветът иска да я премахне, така че те използваха измишльотината за нейната намеса за собствени цели. Други биха били доста по-подходящи заподозрени, но Съветът не може да си позволи да ги предизвика.
Не, не мислех така. Кръгът се бе съюзил със Сената за войната, те не можеха да рискуват да обвинят своите приятели в убийство. Не исках да мисля за това, но наистина нямаше да бъда изненадана, ако Сенатът имаше вина за това. Съответстваше на начина на действие на вампирите — да премахват спънките по възможно най-категоричния начин. И щяха да го направят, дори и само да си бяха помислили, че силата може да се прехвърли в мен. Те вярваха, че аз можех да бъда тяхната опитомена Пития — първата от векове под техен контрол, а не под този на Кръга. За този вид сила, те биха направили много по-лоши неща от това да убият една стара жена. Разбира се, имаше и друг силен съперник.
— А какво ще кажеш за Кръга?
Очите на Приткин се свиха.
— Какво имаш предвид?
Свих рамене.
— Ти намекваш, че Сенатът е виновен, но не само те преследват единствените две кандидатки, стоящи на пътя на избраницата на Кръга.
Мак гледаше отвратено, но Приткин го пренебрегна.
— Кръгът нямаше причина да иска промяна на ръководството. Лейди Фимона беше превъзходна Пития.
— Е, да, това е смисълът. Това, че Агнес е била добра в работата си, вероятно би могло да бъде проблем, ако Съветът действително отслабва. Може би им се е противопоставяла твърде много пъти и някой е решил, че една по-млада, по-отстъпчива Пития ще бъде…
Приткин ме прекъсна с яростен жест.
— Не знаеш какво говориш! Съветът никога няма да падне толкова ниско!
Зяпах го изумена, че вече е забравил сутринта ни в Ада. Неговият скъпоценен Кръг не изглеждаше да има проблем да ме ликвидира или да го изпрати по следите след Мира. Но явно това не се броеше.
— Добре. Защо я преследваш? Защото мислиш, че знае нещо ли?
— Отказах да я убия без разследване — каза Приткин — но досега Кръгът несъмнено е определил друг изпълнител. Ако той я намери пръв, тя няма да има възможност да представи нейната гледна точка.
— Трябва да си им отказал доста убедително. Защото не изглеждаха твърде добре настроени към теб.
— Разбрах, че един информатор е бил поставен да те следи тази сутрин в Данте. Трябваше да се преборя с екипа на Кръга, за да стигна до теб първи и един от тях ме разпозна.
И, разбира се, те го бяха видели и в коридора с мен. Това вероятно, не е било много добре за репутацията му.
— Да речем, че я намериш. После какво?
— Обвиненията са отправени, така че тя трябва да отговаря — каза той накратко. — Нейната съдба ще зависи от отговорите й.
Погледнах надолу, за да не види неверието в очите ми.
— Звучи сякаш имаш някакъв план. Сега, когато знаеш къде е Мира, защо имаш нужда от мен? Както сам изтъкна, няма да съм особено полезна във Феерия, ако предположим, че изобщо можем да стигнем там.
— Защото има вероятност тя да се пренесе във времето далеч от мен, ако някой не я задържи — каза ми Приткин неохотно. — Част от силите ти позволяват да ограничиш пророческите й способности. Обикновено това се използва при обучението, за да се позволи на Пития да върне пророчицата от времевата линия, ако тя попадне в затруднение. Би трябвало да си в състояние да упражниш същия контрол, за да сме сигурни, че Мира няма да ми се изплъзне.
Отпих от содата, за да скрия изражението си и Били се сля с мен, за да можем да говорим насаме.
— Или тези двамата са най-тъпите заговорници, които някога съм срещал — каза той с възмущение, — или пък нямат особено високо мнение за теб.
— И двете — казах му. — Може ли да се вселиш поне в единия от тях, за да откриеш какво всъщност замислят?
— Не! И двамата са защитени изключително добре. Но ние нямаме нужда от това, за да разберем, че лъжат. Ако твоите сили не действат във Феерия…
— … тогава няма да мога да задържа Мира за тях, дори и да знаех как. Да, схванах! Така че, какво искат те от мен?!
— Това е също нещо очевидно, нали?
— Мислиш ли?
Били се засмя и смехът му отекна в главата ми.