Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
Докато Нимхович беше в кухнята, на вратата се позвъни.
— Кой е това? — попита стареца със задавен шепот Петров.
— Водопроводчикът сигурно — каза домакинът, докато триеше треперещите си ръце с пешкира. — Казанчето, нали го чувате… Звъних сутринта в сервиза, обещаха да пратят…
— Не отваряй! — заповяда Меншов.
— Няма да отнеме много време, за колко ще го ремонтират — опитваше се да убеди гостите си Нимхович.
— Нямат работа тук — заинати се Меншов. — И въобще ти трябва да мислиш за жена си, а не за кенефа.
— Разберете, ако сега си отидат, после не можеш ги докара — вразумяваше старецът директора на фирмата. — Поне да им кажа да дойдат по-късно… примерно утре…
— Добре — махна с ръка Меншов.
Нимхович прекалено бързо хукна към коридора и това усъмни Петров. Той нервно скочи от креслото и се приближи до прозореца. От втория етаж не се виждаше целият двор, само свободните от липите участъци. Като че ли нищо подозрително — нито скупчени коли, както става обикновено, когато нахълта тълпа ченгета, нито засада от мотаещи се, преоблечени в цивилни дрехи мъжаги от групата за залавяне…
Но Нимхович дудне в коридора не така както следва. Той не моли, не уговаря, направо се задавя с приглушен глас, бързайки да разкаже нещо…
5.
Петров отвори тихичко вратата с такъв вид, сякаш просто му се е приискало да подиша чист въздух. И за глупака е ясно: ако са ченгетата, значи директорът вече е изгърмял. Той, подлецът, разбира се, ще издаде всички, за да спаси кожата си. Но да се скриеш и да се притаиш сега, когато наоколо са все суверенни държави и гранични стълбове, е по-лесно от всякога. Лягаш на дъното някъде в съседната република и чакаш, докато следователя го изгонят в пенсия или го повишат — тогава няма да му е до дребните войници на успеха. И изводът от това е само един: трябва да зареже Меншов и да изчезва!
Петров още веднъж поглежда през вече отворения прозорец — всичко е чисто, само някакъв мухльо в избеляло долнище от анцуг с ципове седи на някакъв пън и чете вестник. Сигурно досадната му жена го е изгонила да тупа килимите, та затова мухльото се е скатал за своето малко, гнусно и позорно удоволствие на мъж под чехъл.
Меншов, абсолютно сигурен, че Костя ще уреди всичко както трябва, тихо дреме в креслото. Петров предпазливо възсяда тесния перваз и провесва единия си крак навън.
От коридора се появява, просто израства на прага на стаята здравеняк с пистолет в ръка и крясва:
— Никой да не мърда от мястото си! Криминална милиция!
Меншов се вкаменява на мястото си, а Петров без излишни приказки скача от втория етаж. Приземява се сполучливо в цветната леха, надига се от земята и трескаво се озърта: всичко ли е чисто и накъде е най-добре да бяга.
Засега никой не вдига шум и не обръща внимание на смачканата леха с цветя. Само мухльото в анцуга, сгъва вестника на тръбичка и се приближава със сърдито недоумение на лицето. И бързо се носи, да го вземат дяволите!
— Какво си позволявате! — възмущава се мухльото, докато се приближава към ниската ограда от летвички, която отделя градинката от сивия прашен асфалт на двора.
— Разкарай се, приятел, нали виждаш — паднах, без да искам! — мърмори Бодила, докато се опитва да се измъкне от протегнатите към него здрави и жилести лапи на мъжа.
Но онзи все пак го пипна за ръкава на ризата, прескочи леко декоративната оградка и попита вече съчувствено:
— Тогава, може да сте се ударили?
— Разкарай се! — изсъска Петров, без да скрива злобата си, и погледна нагоре — дали вече не стърчи от прозореца ченге със зареден топ.
Точно това не трябваше да прави, защото нелепият мухльо в трикотажен анцуг с провиснали колена сграбчи ръката на Бодила като с клещи, изви я някак си по ченгешки хитро, после палката, завита във вестника, се стовари върху главата му и суровият „палач“ загуби говор и картина за няколко минути. А когато дойде на себе си, откри, че ръцете му са заключени в белезници, а бренното му тяло се носи по улицата към дежурната на градската милиция в дрънчащия и прашен милиционерски фургон.
Такава беше първата среща на Бодила с капитан Грязнов, който измисли и осъществи маскарада с единствената цел да избегне стрелбата в пълния с деца двор.