Бавачката на ангели [bg]

Хенри сви вежди.

– До кея имаше лодка, но те нямат ли две? Мисля, че есента купиха дървената моторница на Свен-Ивар, а долу беше вързана само стъклопластовата. Но не биха тръгнали с лодката, без да вземат момичето, нали? Не може да са толкова откачени, дори да идват от града.

– Инез е тукашна – поправи го Йоста разсеяно. – Родът ѝ живее във Фелбака от няколко поколения.

Хенри въздъхна.

– Добре, но във всеки случай е странно. Трябва да вземем момичето с нас. После ще видим дали някой ще се появи – каза той и понечи да тръгне.

– Масата е сложена за шестима души – каза Йоста.

– Ами да, нали е великденска ваканция, сигурно само семейството е останало тук.

– Можем ли да оставим къщата така? – зачуди се Йоста.

Ситуацията беше, меко казано, странна и Йоста се притесняваше. Замисли се и накрая каза:

– Да направим, както предлагаш и да вземем момичето с нас. Ако до утре никой не се обади, ще се върнем тук. Ако още ги няма, ще трябва да приемем, че нещо се е случило. В такъв случай, това е местопрестъпление.

Излязоха навън и затвориха външната врата, без да са сигурни дали постъпват правилно. Тръгнаха надолу към кея и когато наближиха, видяха една лодка да се приближава.

– Виж, това е старата моторница на Стен-Ивар – каза Хенри и посочи.

– Вътре има доста хора. Може би това е семейството?

– Ако са те, ще им кажа едно-друго. Как може да оставят момиченцето така? Направо ми иде да им хвърля един пердах.

Хенри тръгна с широка крачка към кея. Йоста подтичваше след него, за да не изостане, но не смееше да се движи със същата скорост от страх да не се спъне, докато държи детето. Лодката акостира и от нея изскочи момче на петнайсетина години. Имаше гарваново черна коса, а изражението му беше ядосано.

– Какво правите с Ева? – изръмжа той.

– А ти кой си? – попита Хенри, щом момчето застана пред него с ръце на кръста.

Още четири момчета слязоха от лодката и отидоха при Хенри и Йоста, който вече беше настигнал колегата си.

– Къде са Инез и Рюне? – попита чернокосото момче.

Останалите стояха мълчаливо зад него и наблюдаваха. Ясно беше кой е лидерът.

– И ние това се чудим – каза Йоста. – Някой се обади в полицейското управление и каза, че нещо се е случило. Щом пристигнахме, открихме момичето съвсем самӝ в къщата.

Момчето го зяпна удивено.

– Само Ева ли беше вътре?

Значи се казва Ева, помисли си Йоста. Малката госпожица, чието сърце биеше така бързо до неговото.

– Вие от хлапетата на Рюне ли сте? – попита Хенри авторитетно, но момчето, изглежда, не се изплаши.

Просто погледна полицая спокойно и отвърна учтиво:

– Възпитаници в училището сме. Останахме тук през ваканцията.

– Къде ходихте? – попита Йоста и сбърчи чело.

– Излязохме с лодката рано сутринта. Не бяхме поканени на празничния обяд на семейството, така че отидохме за риба. За да „оформим характера си“.

– Добър ли беше уловът?

Тонът на Хенри ясно показваше, че той не вярва на думите на момчето.