Войната срещу рулите [bg]

15.

Следващото, което стигна до съзнанието му, беше тежката гранива миризма на гниеща растителност, едновременно позната и странна. Той не отвори очи — реши, че ще е по-добре да се прави на заспал още малко. Лежеше върху нещо като брезентово походно легло. В средата провисваше, но не бе неудобно. Замисли се за най-важното. Беше ли пленник на… рулите? Или това бе нещо лично? Като главен учен на Междузвездния военен комисариат, навремето бе обидил мнозина дръзки и опасни индивиди на Земята и други планети. Айра Клъги? Със сигурност Клъги беше последният от обидените. Но дали би отвлякъл правителствен служител с единствената цел да реши един спор? Изглеждаше невъзможно. Съзнанието на Джеймисън се върна към странната шарка, която бе привлякла вниманието му. Някаква нова форма на умствен контрол? В момента, в който си го помисли, осъзна, че по-нататъшните размишления няма да решат нищо.

Отвори очи. Гледаше през гъст листак към синьо-зелено просветляващо небе. Внезапно усети, че се изпотява обилно, че е почти нетърпимо горещо и че мястото е изпълнено с шум на машини. Надигна се, седна, спусна крака от леглото и бавно се изправи. Забеляза, че е облечен във финомрежест костюм, който го обгръщаше от главата до петите — ловна екипировка, използвана на примитивни планети, гъмжащи от всякакъв вид враждебно настроени форми на живот. Видя, че походното легло е в края на още недоразчистена просека. Работеха грейдери, булдозери и дузина други пътностроителни чудовища. Вдясно имаше пластмасови бараки, някои още недостроени. Ако това беше Майра 23, значи Клъги вече бе почнал да действа.