Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

Сетне Ланселот се отправил на път, за да участва в сбора, облечен в доспехите на сенешала и яхнал най-добрия му кон. Пренощувал на цели пет левги разстояние от мястото на турнира, възможно най-далече, за да не бъде разпознат от никого. На сутринта пристигнал там. Кралицата наблюдавала от една кула с бойници извън Помегле. Двубоите започнали с ожесточени сблъсъци на няколко места. Многобройни били рицарите, които се биели добре — монсеньор Бранделис, Газоен д’Естранго, Додинел Кръвника, Герехет, брат му Агравен, Ивен Копелето и Боорт Заточения. Ланселот се спрял пред кулата с пламенен поглед. Съпровождал го млад мъж, който идвал от мястото, където бил прекарал нощта, и му носел оръжията. Кралицата наблюдавала всички рицари, които се отличавали, ала не забелязвала сред тях своя любим. Ланселот се присъединил към редицата на сражаващите се, като носел червен щит с три сребърни лъвчета, и пришпорил коня си пред цялата редица. Един рицар се спуснал срещу му. Казвал се Ерлин Червенокосия. Бил брат на краля на Нортумберландия и се отличавал с голяма храброст. Нанесли си взаимно силни удари. Ерлин счупил копието си, а Ланселот го ударил толкова жестоко, че го хвърлил на земята. Веднага се надигнали викове и крясъци, тъй като Ерлин се биел впечатляващо през целия ден. Хората от Логрия се радвали, другите тъгували. Ланселот започнал да поваля рицари и да чупи копия, когато срещу него се изправил един противник с изумителни умения. Казвал се Гардор Другоземеца. Ланселот се засилил по дължината на цялата редица и го ударил толкова безмилостно, че повалил на земята и коня, и ездача. От този момент започнал да прави чудеса, като предизвиквал всеобщо изумление. Биел се толкова много, че му останало само едно копие. Взел го и видял към него да се задава много храбър рицар, който бил сенешал на крал Клодас от Пустошта.73 Те си нанесли взаимни удари. Копието на сенешала се разхвърчало на части. От своя страна Ланселот засегнал гърлото му. Ризницата била лека и тънка и бримките й, които не били много здрави, се разхлабили. Ланселот напъхал желязото в устата му и го проснал с копието си насред бойното поле. Другият изгубил съзнание и кръвта му обляла земята. Всички извикали: „Мъртъв е!“ Когато чул това, Ланселот захвърлил копието си. Искал да напусне турнира. Накарал своя оръженосец да попита кого е ранил и дали той е мъртъв. Казали му, че това е сенешалът на крал Клодас, загинал на място с прерязано гърло. Ланселот си казал, че Господ е отмъстил за него, без да го моли. Тогава извадил меча си и започнал да се бие като човек, който знае как да си служи с него, раздавайки силни удари с оръжието си наляво и надясно. Повалял коне и ездачи с острието и дръжката на меча си, като се целел в шиите на противниците или в края на щитовете им. Изтръгвал шлемовете от главите им. Удрял ги, блъскал ги и удрял с тяло, с ръце и с коня си.