Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
— Госпожо — отвърнал той, — ще ви кажа, щом толкова ме умолявате. Знайте, че и дума не може да става да продължа да пия и да се храня, за да бъда здрав, ако не участвам в този турнир, за който съобщиха. Впрочем тъжен съм, защото не виждам как може да стане това. Сега вече знаете болката ми. Страдам, но вие ме принудихте да я разкрия.
— Ланселоте, в случай че ви бъде позволено да се явите, не трябва ли да се очаква щедра отплата от вас?
— Без съмнение, госпожо, всички услуги, на които съм способен, че и повече.
— Ако ми направите един подарък, за който ви помоля, ще ви съдействам да отидете, като ви предоставя доспехи и добър кон.
Ланселот, който бил на върха на щастието, й дал честната си дума:
— Знаете ли — попитала тя — какво ми обещахте? Вашата любов.
Той не знаел какво да отвърне. Страхувал се, че ако й откаже, ще пропусне турнира. Ако се съгласи, ще наруши клетвата си, тъй като тя изисквала всичко останало. Мислил дълго.
— Какъв е отговорът ви? — попитала го тя.
— Госпожо, нищо от това, което ми принадлежи, няма да ви бъде отказано, тъй като го заслужихте.
— Обещавате ли ми вашата любов?
— Госпожо, обещавам ви всичко, което бих могъл да сторя с пълно право.
Тя видяла, че е засрамен и помислила, че от свенливост не се осмелява да спомене повече. Помъчила се да му услужи, така че като се върне да бъде целият неин. Дала му кон и доспехи. Когато дошло време да потегли, тя го известила, а той бил на върха на щастието. Сутринта, преди деня на турнира, му помогнала да се качи на коня, след като лично облякла доспехите му. Накарала го да се закълне в човека, когото обича най-много, че ще се върне веднага след турнира. Нищо не трябвало да го задържа освен смъртта.
Сетне Ланселот се отправил на път, за да участва в сбора, облечен в доспехите на сенешала и яхнал най-добрия му кон. Пренощувал на цели пет левги разстояние от мястото на турнира, възможно най-далече, за да не бъде разпознат от никого. На сутринта пристигнал там. Кралицата наблюдавала от една кула с бойници извън Помегле. Двубоите започнали с ожесточени сблъсъци на няколко места. Многобройни били рицарите, които се биели добре — монсеньор Бранделис, Газоен д’Естранго, Додинел Кръвника, Герехет, брат му Агравен, Ивен Копелето и Боорт Заточения. Ланселот се спрял пред кулата с пламенен поглед. Съпровождал го млад мъж, който идвал от мястото, където бил прекарал нощта, и му носел оръжията. Кралицата наблюдавала всички рицари, които се отличавали, ала не забелязвала сред тях своя любим. Ланселот се присъединил към редицата на сражаващите се, като носел червен щит с три сребърни лъвчета, и пришпорил коня си пред цялата редица. Един рицар се спуснал срещу му. Казвал се Ерлин Червенокосия. Бил брат на краля на Нортумберландия и се отличавал с голяма храброст. Нанесли си взаимно силни удари. Ерлин счупил копието си, а Ланселот го ударил толкова жестоко, че го хвърлил на земята. Веднага се надигнали викове и крясъци, тъй като Ерлин се биел впечатляващо през целия ден. Хората от Логрия се радвали, другите тъгували. Ланселот започнал да поваля рицари и да чупи копия, когато срещу него се изправил един противник с изумителни умения. Казвал се Гардор Другоземеца. Ланселот се засилил по дължината на цялата редица и го ударил толкова безмилостно, че повалил на земята и коня, и ездача. От този момент започнал да прави чудеса, като предизвиквал всеобщо изумление. Биел се толкова много, че му останало само едно копие. Взел го и видял към него да се задава много храбър рицар, който бил сенешал на крал Клодас от Пустошта.73 Те си нанесли взаимни удари. Копието на сенешала се разхвърчало на части. От своя страна Ланселот засегнал гърлото му. Ризницата била лека и тънка и бримките й, които не били много здрави, се разхлабили. Ланселот напъхал желязото в устата му и го проснал с копието си насред бойното поле. Другият изгубил съзнание и кръвта му обляла земята. Всички извикали: „Мъртъв е!“ Когато чул това, Ланселот захвърлил копието си. Искал да напусне турнира. Накарал своя оръженосец да попита кого е ранил и дали той е мъртъв. Казали му, че това е сенешалът на крал Клодас, загинал на място с прерязано гърло. Ланселот си казал, че Господ е отмъстил за него, без да го моли. Тогава извадил меча си и започнал да се бие като човек, който знае как да си служи с него, раздавайки силни удари с оръжието си наляво и надясно. Повалял коне и ездачи с острието и дръжката на меча си, като се целел в шиите на противниците или в края на щитовете им. Изтръгвал шлемовете от главите им. Удрял ги, блъскал ги и удрял с тяло, с ръце и с коня си.
73
В началото на Роман за Ланселот крал Клодас воюва срещу бащата на Ланселот, крал Бан от Беноик, завладява с коварство неговите земи и става косвена причина за смъртта на Бан. В епизод, описан след Отвличането, Ланселот отмъщава на Клодас и възвръща бащините си владения. Но конкретен повод за подвига на героя е не толкова стремежът да си върне наследствените земи, колкото да защити честа на Гениевра, към която Клодас е отправил обидни думи.