![Искрено ваш Шурик [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/3/5/iskreno-vash-shurik-bg-download.jpg)
Искрено ваш Шурик [bg]
- Автор: Улицкая Людмила Евгеньевна
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Факел експрес
- ISBN: 978-954-9772-47-0
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Искрено ваш Шурик [bg]». Краткое содержание книги:
„Ами ако някъде има Бог?“ — хрумна му и тутакси, сякаш изпод земята, изскочи ниска черквица. А може да беше изскочила първо тя, а той да си е помислил онова после? Спря се: дали да не влезе… Отвори се някаква странична незначителна вратичка и през дворчето към пристройката се завтече делова селска старица с паница в ръката.
„Не, само не тук — реши Шурик. — Ако беше тук, баба щеше да знае“.
И той ускори крачка, почти се затича. В душата му се надигна неизпитвано по-рано щастие, наполовина състоящо се от благодарност неизвестно към кого — живата ми маминка, скъпата ми маминка, честит рожден ден, честит Международен празник на жената 8 март, честит празник на солидарността на трудещите се, честит 7 ноември, честито, честито… червено върху небесносиньо, жълто върху зелено, рубинени звезди върху тъмносиньо, цели стотина картички, които бе написал на майка си и баба си, започвайки на четири годинки. Животът е прекрасен! Честито!
Вкъщи Шурик застана под студения душ — кой знае защо, нямаше топла вода, а онази, която се издигаше от още незатоплените дълбини на земята, пареше със студа си. Изкъпа се, измръзна, излезе от банята — звънеше телефонът.
— Шурик! — ахна слушалката. — Най-сетне! Никой нищо не знае. Звъня у вас вече трето денонощие. Какво се е случило? Кога? В коя болница?
Беше Фаина Ивановна. Обясни й, доколкото можа, като сам се прекъсваше.
— А може ли да я посетим? И какво й трябва?
— Минерална вода, казаха.
— Добре. Сега ще докарам минерална вода. Аз съм в театъра, сега ще дойде колата и ще прескоча до вас с нея.
И — тряс слушалката! И веднага се разнесе следващият звън. Беше Аля. Зададе същите въпроси само с тази разлика, че нямала минерална вода, а имала занятия със студентите от вечерното обучение — лаборантската половин бройка — и щяла да се освободи в десет и половина.
— След занятията идвам веднага — радостно обеща тя, а той дори не успя да каже: не е ли по-добре утре?
Фаина довтаса след час, той едва бе успял да пийне чай с корав хляб и изровена от недрата на бюфета кутия варено. Фаина остави красивата чужбинска торбичка с четири бутилки минерална вода до вратата.
— Ще обсъдим всичко с теб — тя говореше бавно, като приближаваше към него красивата си развратна уста.
„Не, не и не“ — твърдо си каза Шурик.
Устата се приближи, сграбчи устните му, възсладкият, малко сапунен език се напъха под небцето му и гъвкаво се размърда.
Шурик нищо не можа да направи — всичко в него се втурна към тази разкошна мръсна женска.
Към единайсет плахо се звънна на вратата, после пак. След малко зазвъня телефонът, после отново се зашумоля около вратата. Но от там, където се намираше Шурик, едва ли би го измъкнала дори йерихонска тръба.
На другия ден той каза на Аля нещо правдоподобно:
— Не бях спал две денонощия. Едва се довлякох до леглото и съм спал като убит.
Рядко се срещат хора, които да мразят лъжата колкото Шурик.
19
През тези летни седмици — шестте болнични и следващите — Шурик ускорено и в съкратен вид усвояваше наука, подобна на науката, как се отглежда новородено: от млекцето, кашичката, самоцелната извара до преваряването на олио, смекчаващо шевовете, до вендузите и промивките. А най-важното в тази наука беше сдобиването със съсредоточеното внимание, което притежава майка, родила първото си дете. Само дето с пелени не му се наложи да се занимава.
Сънят на Шурик стана необикновено лек: Вера само сваляше крака си от леглото на пода и той вече се втурваше в стаята й: какво става? Чуваше лекото скърцане на пружините, когато лекото й като перце тяло се обръщаше от една страна на друга, усещаше прозвънването на чашата й, лекото й покашляне. Това беше особено състояние на връзка между майка и дете — каквото, строго казано, самата Вера никога не бе изпитвала, защото Елизавета Ивановна, за да опази своята отслабнала от раждането и претърпяла голямо нещастие дъщеря, бе поела върху себе си именно тази част от взаимоотношенията с детето, като бе оставила на Вера само кърменето. Разбира се, това далеч не беше декоративна част: Верочка имаше малки зърна с тесни каналчета, млякото се изцеждаше трудно, тя се занимаваше с това с часове, гърдите я боляха… Но все пак именно Елизавета Ивановна спеше в една стая с бебето, ставаше при всяко негово изпъшкване, преповиваше го, къпеше го и в определеното време поднасяше загънатото в чисти пелени бебче до гръдта на Верочка.
Шурик не можеше да знае всичко това, но в гласа му се появи особената интонация, с която жените се обръщат към бебетата. Изплува дори името, с което бе наричал майка си на около година и половина: понеже не можеше да изговори „Веруся“, както я наричаше баба му, казваше на майка си Уся, Усенка…