Ръкописът на Фулканели [bg]

— Тези експерименти са опасни! — продължих да го хокам аз. — Ти си изпуснал контрола над отделните елементи, а балансирането им е най-важното нещо при всеки химически експеримент!

— Нали сам казахте, че имам вътрешно чувство за баланс? — невинно попита той.

— Имаш, но само интуиция не стига! Ти си талантлив, приятелю, но има още много да се учиш. На първо място трябва да сдържаш младежката си импулсивност.

— Познанието се придобива толкова бавно! Искам да знам повече, да знам всичко!

Моят двайсетгодишен помощник често проявява изключителна арогантност, но не мога да отрека, че е много талантлив. За пръв път в живота си срещам толкова жаден за знания младеж.

— Нима очакваш, че с няколко урока ще ти налея в главата познанието и философията, събирани в продължение на три хиляди години? — търпеливо започнах аз. — Или опита, който съм трупал цял живот? Великите тайни на природата се усвояват бавно, стъпка по стъпка. Няма друг начин да овладееш наука като алхимията.

— Но у мен напират страшно много въпроси, учителю! — възрази Никола, заковал в лицето ми живите си черни очи. — Вие знаете толкова много! Мразя да се чувствам такъв невежа!

— И ти ще натрупаш познания, млади човече — успокоих го аз. — Но първо трябва да се научиш да сдържаш буйния си нрав. Никой не може да тича, преди да се е научил да ходи. За момента трябва да насочиш усилията си към изучаване на теорията.

Младежът ядосано се тръшна на един стол.

— Уморих се да чета дебели книги, учителю! Усвояването на теорията е хубаво нещо, но аз имам нужда от практика, от нещо, което да видя и да пипна! Трябва да повярвам в смисъла на това, което вършим!

Отвърнах, че го разбирам. И наистина се обезпокоих, че изучаването на теорията може да го отблъсне и да пропилее таланта му. Защото прекрасно знам колко пуст и безплоден е животът на учения, лишен от наградата на истинското откритие.

Замислих се за своята собствена награда. Дали ако споделя поне частица от това невероятно знание с Никола, ще задоволя изгарящото го любопитство?

— Добре — казах аз след дълго мълчание. — Ще ти покажа нещо повече, което го няма в книгите.

Младежът скочи, очите му възбудено заблестяха.

— Кога, учителю? Сега?

— Не сега — охладих ентусиазма му аз. — Не бъди толкова нетърпелив, млади момко. Но ще стане скоро, много скоро… — Вдигнах предупредително пръст и добавих: — Но трябва да запомниш едно, Никола. Никой на твоята възраст не е навлизал толкова дълбоко и бързо в алхимическото познание. Това е голяма отговорност и ти трябва да си готов да я поемеш. Тайните, които ще споделя с теб, трябва да си останат тайни. Ще те накарам да се закълнеш, разбираш ли?

— Готов съм да го направя още сега! — вирна брадичка Никола.