Кървави книги (Том 5) [bg]

Надяваше се да види пак Гом, но денят мина, а той така и не се появи. Ванеса не се изненада. След събитията от предходната нощ сигурно го държаха още по-изкъсо. На нея не й липсваха посетители обаче. Гийемо дойде няколко пъти в стаята й - първо й донесе храна, после напитки, а накрая - тесте с карти. Научи я на покер с пет карти за отрицателно време и двамата прекараха час или два в спокойна игра, докато през прозореца долитаха крясъците на лудите, които се състезаваха с жаби.

- Дали е възможно да взема една вана, или поне душ? - попита го тя, когато се появи отново с вечерята й. - Скоро няма да съм способна да се наслаждавам дори на собствената си компания.

- Ще видя какво мога да направя - отговори й Гийемо с усмивка.

- Наистина ли? - възкликна радостно Ванеса. - Много мило.

Той се върна след час, за да я уведоми, че има разрешение да се изкъпе, и я попита дали е готова да го последва до банята.

- А вие обещавате ли да ми изтъркате гърба?

В очите на пазача проблесна паника и ушите му станаха червени като цвекло.

- Моля, последвайте ме - рече той накрая. Тя тръгна послушно след него, като се стараеше да запамети маршрута за по-късно.

Банята, в която я заведе Гийемо, се оказа изненадващо луксозна и докато разглеждаше покритите с огледала стени, на Ванеса действително й се прииска да се изкъпе. Само че чистотата беше последната й грижа в момента.

- Ще чакам отвън - каза пазачът.

- Много успокоително - подхвърли тя и го изгледа по начин, който трябваше да мине за съблазнителен. После затвори вратата, пусна душа, като развъртя докрай крана за горещата вода и залази по пода, за да го натърка със сапун. Когато банята се напълни с пара, а подът стана порядъчно хлъзгав, тя повика Гийемо. Той се появи с бързина, която поласка Ванеса и пристъпи колебливо в парата, а тя се шмугна зад гърба му и го блъсна. Пазачът се подхлъзна и се просна под душа, като изскимтя, щом горещата струя го опръска по скалпа. Автоматичната пушка изтрака на пода и докато мъжът се изправяше с усилие, Ванеса я грабна и я насочи към масивния му торс. Макар да не беше изкусен стрелец и ръцете й да трепереха, мишената беше толкова голяма, че можеше да я улучи и сляпа жена. Гийемо явно осъзна това, защото вдигна ръце.

- Не стреляйте.

- Само да си шавнал...

- Моля ви... Недейте.

- Искам да ме заведеш при Гом и другите. Бързо и тихо.

помещението и смутеният мъж скочи на крака.

- Ще те гръмна - заплаши го тя с автомата.

- Мамка му.

- Къде са Гом и другите?

- Какво?

- Къде са? - повтори тя и добави: - Бързо!

- Надолу по коридора. Наляво и после пак наляво. Не искам да умирам.

- Тогава сядай и млъквай.

- Боже, благодаря.

- Благодари на Господ, не на мен - посъветва го Ванеса и излезе от стаята. Мъжът падна на колене, а калните борци продължиха да лудуват зад гърба му.

Наляво и пак наляво. Указанията я отведоха пред нова серия от врати. Тъкмо вдигаше ръка да потропа на едната, когато зазвуча аларма. Ванеса заряза всякаква предпазливост и отвори всички стаи. Разнесоха се сърдити гласове, които питаха защо ги будят и какво става. В третата стая намери Гом.