Кървави книги (Том 5) [bg]

Сега лавровите дървета хвърляха сянка, а тази сянка падаше върху някаква сложна плетеница, изрисувана по паважа. Тя се загледа любопитно в очертанията й, после се разходи покрай нея, като се мъчеше да проумее какво изобразява. Внезапно осъзна, че рисунката е обърната наопаки. Отиде в противоположния край на двора и този път разбра какво вижда. Плетеницата представляваше карта на света, възпроизведена до най-дребния детайл. Бяха отбелязани всички големи градове, а океаните и континентите бяха пресечени от стотици прецизни линии, които показваха географските координати -дължина, ширина и прочие. Имаше много непонятни за Ванеса символи, но картата несъмнено беше с политически характер. Бяха маркирани спорни граници, териториални води, зони с ограничен достъп. Голяма част от тях бяха прерисувани многократно с тебешир, сякаш в резултат на всекидневно разузнаване. В някои особено богати на събития райони бяха надраскани множество бележки.

Погълната от рисунката, Ванеса чу приближаващите се от север стъпки чак когато собственикът им се появи в осветения от луната двор. Тя се приготви да побегне, но после разпозна фигурата. Беше Гом.

- Не мърдай - прошепна й той.

Ванеса се подчини на заповедта. Старецът се озърна на всички страни като приклещен от хрътки заек и когато се увери, че дворът е празен,

отиде при нея.

- Какво търсиш тук? - попита я той.

- Ти не дойде - каза обвинително тя. - Реших, че си ме забравил.

- Нещата се усложниха. Наблюдават ни през цялото време.

- Не можех да чакам повече, Харви. Това не е място за отдих и развлечения.

- Права си - съгласи се унило Гом. - Положението е безнадеждно. Безнадеждно. Трябва да избягаш сама. Забрави за нас. Никога няма да ни пуснат. Истината е твърде ужасна.

- Каква истина?

Той поклати глава.

- Забрави това. Забрави, че изобщо сме се срещали.

Ванеса стисна тънката му ръка.

- Няма. Трябва да знам какво става тук.

Старецът сви рамене.

- Може би. Може би целият свят трябва да узнае. - Той я отведе под свода на галерията, където шансът да ги видят бе по-малък.

- За какво служи тази карта?

- Там играем - отговори Гом, взирайки се в шарената плетеница на двора. После въздъхна. - Отначало не служеше за игри, разбира се. Но системата се разпада. Неизбежно е. Започваш с добри намерения и след две десетилетия... две десетилетия... - повтори той, сякаш ужасен от мисълта - ...вече си играем с жаби.

- Нищо не разбрах - каза Ванеса. - Нарочно ли говориш с недомлъвки, или това се дължи на старческа сенилност?

Гом се намръщи, но обвинението явно свърши работа. Без да откъсва очи от картата, той заговори ясно и плавно, сякаш беше репетирал изповедта си.

- През 1962-ра в миг на здрав разум управниците осъзнали, че са напът да разрушат света. Щели да оцелеят само хлебарките, а това било недопустимо. За да предотвратят катастрофата, те решили, че подобрите им инстинкти трябва да вземат превес. Събрали се на таен симпозиум в Женева. Била първата по рода си среща на велики умове. Лидерите на политическите бюра, парламентите, конгресите, сенатите - всички властелини на Земята - на един колосален дебат. Било решено, че в бъдещия свят всички действия ще бъдат надзиравани от специална комисия, съставена от големи и влиятелни умове като моя - мъже и жени без политически пристрастия, които да опазят човешкия вид от масово самоубийство. В тази комисия щели да участват хора с различни професии - най-добрите в областта си, един интелектуален и морален елит, чиято колективна мъдрост щяла да донесе нова златна ера. Поне на теория.