Кървави книги (Том 5) [bg]

Флойд изсумтя:

- Не знам за теб, но аз предпочитам да напусна това място по друг начин.

- Заплаши ги! Заплаши ги! - продължи Гом. - Кажи им, че ако опитат нещо, ще ни застреляш.

Ирения го дари с усмивка. Беше забравила да си сложи ченето.

- Пък аз си мислех, че в тази хубава главица няма никой.

- Прав е - каза Флойд и лицето му светна. - Няма да рискуват живота ни. Ще ни пуснат.

- Вие не сте добре - промърмори Голдбърг. - Навън няма нищо за нас... - Той се върна в стаята си и трясна вратата. В следващия миг коридорът се напълни с пазачи. Гом хвана дулото на автомата и го опря в гърдите си.

- Бъди предпазлива - изсъска той на Ванеса и й изпрати въздушна целувка.

- Оставете оръжието, госпожо Джейп - каза един познат глас и стражите се разделиха, за да направят път на г-н Клайн. - Всички изходи са завардени.

- Ще ги избия до крак - отговори колебливо Ванеса. После продължи, вече по-уверено: - Предупреждавам ви. Отчаяна съм. Ще убия всички старци, преди да ме застреляте.

- Разбирам... - каза тихо Клайн. - А защо решихте, че ми пука за тях? Те са ненормални, нали ви казах. Лунатици, убийци...

- И двамата знаем, че това не е вярно - възрази Ванеса, като почерпи нова увереност от тревогата на лицето му. - Искам да отворите портите на крепостта и да оставите ключовете ми в стартера на колата. Ако опитате нещо глупаво, ще започна да убивам заложниците един по един. А сега кажете на хората си да се разкарат.

Г-н Клайн се поколеба, после даде знак на пазачите да се оттеглят.

Очите на Гом светнаха.

- Справи се отлично - прошепна й той.

- Защо не ни изведеш навън? - предложи му тя. Гом поведе малката им група покрай стаите с часовници, телефони и телевизионни екрани. Ванеса очакваше да я надупчат всеки миг, но явно Клайн беше прекалено загрижен за здравето на старците. Стигнаха до изхода на сградата без произшествия.

Навън гъмжеше от пазачи, макар че повечето се стараеха да бъдат невидими. Заложниците продължиха да крачат към двора с автомобила, а Ванеса вървеше след тях, като ги държеше на мушка. Портите бяха отворени.

- Гом - прошепна тя. - Отвори вратите на колата.

Гом се подчини. Смалени от възрастта или не, четиримата старци се побраха с усилие в тясното купе. Ванеса остана последна. Когато се наведе, за да се мушне на мястото на шофьора, прозвуча изстрел и нещо я удари в рамото. Тя изпусна автомата.

- Копелета - изруга Гом.

- Остави я - каза някой от старците, но той вече беше изскочил от колата и натика Ванеса отзад, до Флойд. После седна на шофьорската седалка и запали двигателя.

- Можеш ли да шофираш? - попита Ирения.

- Разбира се, че мога! - отвърна троснато Гом и автомобилът потегли със стържене към портите.

Ванеса не беше получавала огнестрелна рана преди и се надяваше -ако оцелее - да не получава повече. Дупката в рамото й кървеше лошо. Флойд се опита да спре кървенето, но не можа да стори много, защото колата се тресеше и люшкаше.