Кървави книги (Том 5) [bg]

За да се избавят от скуката, другите затворници явно си бяха намерили развлечение. Докато се разхождаше с Гийемо, Ванеса чу гласове, сред които и този на Гом. Идваха от съседния двор и звучаха развълнувано.

- Какво става?

- Играят игри - отговори Гийемо.

- Може ли да погледаме? - попита нехайно тя.

- Не.

- Обичам игрите.

- Така ли? Да поиграем тогава?

Ванеса очакваше друг отговор, но реши да се задоволи и с този; не искаше да буди подозрение.

- Защо не? - Трябваше да спечели доверието на мъжа; това можеше да й бъде от полза.

- Покер?

- Не знам как се играе.

- Ще ви науча - каза той. Изглеждаше въодушевен от идеята. Глъчката в съседния двор се усили. Явно имаше някакво състезание, защото се разнесоха окуражителни крясъци, които рязко престанаха, щом състезателите финишираха.

- Жаби - обясни Гийемо, когато видя, че Ванеса се ослушва любопитно. - Правят състезания с жаби.

- Звучи интересно.

- Не прекалявайте с любопитството - посъветва я любезно той.

Въпреки това Ванеса не спря да мисли за глъчката. Тя продължи през

целия следобед, като ту се засилваше, ту спадаше. Понякога играчите избухваха в смях, друг път спореха ожесточено. „Като деца са -казваше си Ванеса. - Бива ли да се карат за подобни глупости?“ Все пак не можеше да ги вини, на това място по-смислени развлечения явно нямаше. По-късно, когато лицето на Гом се появи отново на вратата, тя побърза да каже:

- Чух те тази сутрин в двора. И следобед беше там. Забавлявахте се с другите.

- О, игрите - кимна той. - Беше напрегнат ден, имаше емоции.

- Не можеш ли да ги убедиш да ми позволят да играя с вас? Тук е ужасно скучно.

- Горката Ванеса. Ще ми се да можех, но се опасявам, че е невъзможно. Откакто Флойд избяга, сме затрупани с работа.

„Че откога състезанията с жаби са работа?“, помисли си тя, но си замълча тактично. После попита:

- Я кажи, вие нали не сте престъпници?

Гом я изгледа възмутено.

- Престъпници?

- Съжалявам...

- Не, разбирам защо питаш. Сигурно ти се струва странно, че сме... затворени тук. Но не, не сме престъпници.

- А какви сте тогава? Обясни ми.

Гом си пое дъх, преди да отговори.

- А ти ще ни помогнеш ли да избягаме, ако ти кажа?

- Как?

- С твоята кола. В двора е.

- Да, видях...

- Ако се доберем до нея, ще ни вземеш ли с теб?

- Колко души сте?

- Четирима. Аз, Ирения, Мотърсхед и Голдбърг. И Флойд едва ли е далеч, но той ще трябва да се спасява сам.

- Колата е малка - предупреди го тя.

- И ние сме малки. Хората се смаляват с възрастта, нали знаеш; спаружват се като стафиди. А ние наистина сме стари. Общата ни възраст - ако броим и Флойд - е триста деветдесет и осем години. И натрупахме толкова горчив опит, а така и не помъдряхме.