Кървави книги (Том 5) [bg]

Но ако тези хора бяха нормални... Нима историята, разказана от Гом, беше истинска? Възможно ли беше тези кискащи се старци действително да пазят света от апокалипсис?

- Настигат ни! - извика Флойд. Той беше коленичил на задната седалка и надничаше през прозореца.

- Няма да успеем - заяви Мотърсхед, без да спира да се хили. - Ще умрем.

- Там! - изкрещя Ирения. - Има друг път! Завий по него!

Гом завъртя волана и колата зави по новото шосе, като едва не се преобърна. Не се виждаше много от него, нали караха без фарове, но това ни най-малко не притесни шофьора. Той настъпи газта, докато двигателят не запищя. Въздухът се изпълни с облаци прах и те нахлуха в купето през липсващата врата; една коза избяга със скок от пътя миг преди да я блъснат.

- Къде отиваме? - извика Ванеса.

- Нямам идея - отговори Гом. - А ти?

Накъдето и да отиваха, вече се движеха по-бързо. Този път беше по-равен от предишния и Гом се възползва максимално от факта. Беше започнал пак да пее.

Мотърсхед беше подал глава през прозореца, за да вижда по-добре преследвачите, и косата му се вееше.

- Губим ги! - изрева триумфално той. - Губим ги!

Думите му ободриха всички останали и те запяха заедно с Гом. Пееха толкова силно, че така и не чуха следващия крясък на Мотърсхед, който ги предупреждаваше, че пътят отпред свършва. А Гом не видя урвата, докато колата не излетя във въздуха и морето не се надигна, за да я посрещне.

13 Матусал, син на Енох, е библейски персонаж, станал нарицателно за дълголетие. Според Библията той е живял цели 969 години. - Б. пр.

- Госпожо Джейп? Госпожо Джейп?

Ванеса отвори с нежелание очи. Главата я болеше, ръката също. Беше се случило нещо ужасно, но какво? Изведнъж си спомни всичко. Шеметното падане; студеното море, което нахлу в колата; паникьосаните викове, когато започнаха да потъват. Беше успяла да изплува от купето малко преди да изгуби съзнание и беше видяла тялото на Флойд. Тогава извика името му, но така и не получи отговор. Сега го извика пак.

- Мъртъв е - каза й Клайн. - Всички са мъртви.

- Господи - промълви тя. Не гледаше лицето му, а едно петно от шоколад върху жилетката, която Клайн носеше.

- Няма значение - рече той.

- Няма значение?

- Има по-важни неща, госпожо Джейп. Трябва да станете, и то бързо.

Гласът му беше толкова настойчив, че Ванеса се подчини.

- Утро ли е? - попита тя. Намираха се в стая без прозорци. Някъде в Будоара, ако се съдеше по бетонните й стени.

- Да, утро е - отговори нетърпеливо Клайн. - А сега ще дойдете ли с мен? Трябва да ви покажа нещо.

Той отвори вратата и двамата тръгнаха по сумрачния коридор. Някъде наблизо се водеше ожесточен спор. Десетки гласове се караха, чуваха се молби и проклятия.