Кървави книги (Том 5) [bg]

Да отворят портите! Значи старецът не беше толкова луд в крайна сметка.

- Филипенко - рече капитанът на останалия с него страж, -ескортирай Харви до общата спалня...

- Благодаря, но не ми е нужна приказка за лека нощ - опита се да протестира Гом.

- Ескортирай го.

Пазачът хвана стареца и го отведе. Капитанът промърмори под носа си: „Кой е умно момче, Сидни?“, после тръгна след тях и дворът опустя. Останаха само лунната светлина и световната карта.

Ванеса почака, докато стане съвсем тихо, напусна скривалището си и последва мъжете. След малко попадна на място, което й беше смътно познато от разходките с Гийемо. Окуражена, тя забърза по един от проходите и се озова в двора на Девата с електрическите очи. Започна да се прокрадва покрай стената, като вървеше приведена, за да остане извън зрителното поле на камерите. И когато дворът свърши, съзря портите. Бяха отворени! Изглежда, тукашната охрана действително беше трагична (както бе отбелязал старецът при първата им среща) и Ванеса поблагодари на Бог за това.

Тя се втурна към тях, но чу стъпки от ботуши по чакъла. И когато погледна през рамо, видя капитана - явно я беше причаквал зад миртовото дърво.

- Какво ще кажете за малко шоколад, госпожо Джейп? - попита г-н Клайн с автомат в ръка.

11 Завинаги (лат.). - Б. пр.

* * *

- Това е психиатрична клиника - заяви му тя, когато я върнаха в стаята за разпити. - Проклет приют за душевноболни. Нямате право да ме държите тук.

Той пренебрегна протестите й.

- Разговаряли сте с Гом.

- И какво, ако съм?

- Какво ви каза?

- Попитах „и какво, ако съм“.

- А аз „какво ви каза“ - изръмжа Клайн и Ванеса се стресна от гневния му изблик. - Искам да знам, госпожо Джейп.

Тя осъзна, че се е разтреперила против волята си.

- Наговори ми някакви глупости. Той е луд. Всички сте луди.

- Какви глупости?

- Пълни безсмислици.

- Искам да знам, госпожо Джейп - рече Клайн с малко по-спокоен тон. - Какви глупости?

- Каза ми, че тук работи някаква комисия, която определя световната политика. И че той е част от нея. Това е.

- И?

- И аз му намекнах деликатно, че е луд.

Г-н Клайн изфабрикува усмивка.

- Това, разбира се, са пълни измишльотини.

- Разбира се - съгласи се Ванеса. - Не се отнасяйте с мен като с дебил, господин Клайн. Аз съм зряла жена...

- Господин Гом...

- Той твърди, че е професор.

- Поредната самозаблуда. Господин Гом е параноиден шизофреник. И може да бъде изключително опасен, когато е във фаза. Извадили сте голям късмет.

- А другите?

- Кои други?

- Тук има и други като него, чух ги. И те ли са шизофреници?

Клайн въздъхна.

- Всички страдат от различни форми на умопомрачение. И са убийци, колкото и невероятно да ви се струва. - Той направи пауза, за да й даде време да осмисли информацията. - Някои от тях са масови убийци, извършили са многобройни убийства в миналото. Затова ги държим тук, далеч от обществото. И затова хората ми са въоръжени...