![Честотата на Шуман [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/0/chestotata-na-shuman-bg-download.jpg)
Честотата на Шуман [bg]
- Автор: Райд Кристофер
- Серия: Надзирателят #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555052
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Честотата на Шуман [bg]». Краткое содержание книги:
- Проклети ченгета! Човек не може да им има доверие, нали?
И тупна Уилсън по гърба.
- Багажникът понякога се отваря, когато карам малко по-бързичко. Реша ли да се правя на Марио Андре- ти, цялата кола започва да се разпада! - Разсмя се и се обърна. - Ще ти донеса кърпа и нещо да се облечеш. На рафта трябва да има сапун.
Във външната баня винаги имаше сапун, ако на Джордж случайно му излезеше късметът и трябваше да заличи някакви следи. Докато тръгваше към караваната, той отново подуши ръката си.
- Леле! Целия те е накиснала в кръв. Направо не мога да повярвам. А бе тия жени са адски извратени напоследък!
Дворът беше ограден с бодлива тел. На няколко места оградата беше паднала и лесно можеше да се прескочи. Оттатък обаче нямаше нищо, само гола трева без нито едно дърво, където да се скриеш. Уилсън се замисли дали да не побегне, но беше много слаб, а доберма- ните бяха опасно близо. Пък и един душ му се струваше особено подходящ точно сега. Не можеше да мисли за друго освен как ще пъхне глава под душа и ще започне да пие вода, докато не се пръсне. Искаше да се напие толкова, колкото можеше да побере. Всяка става го болеше. Той предпазливо свали дрехите и бинтовете и ги пусна на пода.
Погледна мръсната си кожа. Цялата му телесна мазнина беше изчезнала. Останал само по слънчеви очила, тъй като не искаше да поема никакви рискове, Уилсън зачака водата да тръгне по тръбите.
Оказа се толкова студена, че дъхът му секна. Загълта жадно, докато не му се стори, че коремът му ще се пръсне.
Поток кафеникава вода потече в канала, докато Уилсън търкаше кожата си. Накрая останаха само едва забележимите розови белези от неотдавнашните му наранявания. За втори път си помисли какъв късметлия е, че е останал жив. С периферното си зрение видя нещо да помръдва, трепна и в следващия миг разбра, че Джордж е преметнал през стената чиста кърпа и дрехи. Сякаш Бог му бе пратил Джордж Уошингтън на помощ.
Уилсън пое дълбоко дъх и се опита да се отпусне. Миризмата на сапун беше позната и изведнъж го заляха неочаквани спомени. Спомени от детството в Сидни. Дългите горещи дни... безкрайни дни. По онова време винаги си навличаше неприятности. Усмихна се. Животът тогава беше толкова прост.
Трепереше толкова силно, че едва се държеше на крака. Свали очилата и притисна меката бяла кърпа към лицето си. Помещението внезапно се разлюля и започна да се размазва...
Уилсън падна.
Отвори очи. Приклекнал само на сантиметри от него, почти опрял нос в неговия, стоеше единият доберман - женският.
Ушите на кучето бяха свити назад и то беше готово да скочи!
Уилсън беше гол, на четири крака, с лице към животното. Слънчевите очила бяха на пода до него. Гледаше кучето право в очите и се опитваше да не помръдва. Изведнъж доберманът го близна по бузата. С разтуптяно до пръсване сърце Уилсън се отпусна.
- Куче! Уплаши ме до смърт.
Кучето го изгледа. Уилсън се осмели и го погали. В отговор доберманът го близна пак. Явно Уилсън се беше сдобил с нов приятел. Цялата ситуация беше много странна. Реакцията беше точно обратна на реакцията на онзи охранител.
Под радостния поглед на кучето Уилсън провери съдържанието на портфейла, който беше откраднал. Вътре имаше три еднодоларови банкноти, шофьорска карта и зелена карта на „Америкън Експрес”. Уилсън прочете името върху книжката:
Джак Болтън
Снимката изобщо не приличаше на него - плешив мъж около петдесетте. Уилсън напъха картата в една пукнатина в стената. Погледна банковата карта и я завъртя в пръстите си, като обърна особено внимание на заврънкулките, минаващи за подпис.
Вдигна банкнотите, огледа ги и нещо привлече вниманието му. Джордж Уошингтън - по-точно президентът Джордж Вашингтон - беше гордо изрисуван върху банкнотата. Съвпадение ли беше това? Уилсън обърна банкнотата и сърцето му прескочи. От другата страна имаше две изображения - пирамида и орел, символи от Държавния печат на Съединените щати. Уилсън не можеше да пропусне иронията на онова, което виждаше. Пирамидата - същото съоръжение, което щеше да изиграе основна роля в мисията му тук. И орелът - емблемата, символизираща римските легиони в Юдея по време на Първото юдейско въстание.
Думите на Бартън отекнаха в ума му: „Съвпаденията са просто пътепоказатели на съдбата. Обръщайте им внимание, Уилсън. Те ще ви водят“.
- Какъв размер е големият ти бял крак? - извика отвън Джордж.
Уилсън нагласи слънчевите си очила и излезе от душа с новите дрехи, преметнал кърпата през врата си. Отпред оранжевата тениска беше с надпис „Машина за любов“, изписан с флуоресцентни букви. А синьото долнище на анцуг му беше доста малко. Чувстваше се адски тъпо, но какъв избор имаше? Поне дрехите бяха чисти.