Честотата на Шуман [bg]

Джордж се почеса по наболата брада.

-      Тогава какво правиш в багажника ми? - Последва мълчание. - Не ми отговори. Какво правиш в колата ми?

-      Пуснете ме и ще ви разкажа всичко - каза Уилсън. - Обещавам.

Джордж потропа по капака с кокалчета и попита отново, този път по-твърдо:

-      Какво правиш в колата ми?

Отговорът беше неочакван.

-      Вие дилър на дрога ли сте?

Джейсън дръпна от цигарата и събра две и две.

-      О, имаш предвид морфина. Това е малко странично начинание. Напълно законно. Да, напълно. Помага ми да вържа двата края, нали разбираш.

-      Значи наистина сте дилър на дрога.

Джордж обиколи колата, като анализираше ситуацията.

-      Не съм дилър, пич. И между другото, хич не е гот да се опитваш да извърташ нещата.

-      Е, щом стана ясно, че не сте дилър на дрога, а аз не съм сериен убиец, защо не ме пуснете и да поговорим? - предложи приглушеният глас на Уилсън.

Джордж се разсмя.

-      Трябва да се постараеш повечко.

-      Вижте, признавам - отвърна Уилсън. - Полицията наистина ме издирва, но не съм сериен убиец, честна дума.

-      Пак не се класираш! Знаеш ли какво си мисля? Ще взема да закарам бричката до най-близкия участък и да те предам. Може пък да получа някоя хубава награда, а?

Въображението на Джордж запрепуска: как го величаят като герой и му връчват огромна награда, хиляди долари. Кметът му дава ключовете от града и от този род.

Гласът на Уилсън наруши тишината.

-      Няма да го направиш.

Джордж се усмихна.

-      О, ще го направя.

-      Не, няма.

-      И защо, ако смея да попитам?

Отговорът на Уилсън не закъсня.

-      Защото ще им кажа за малкия ти проблем с морфина.

Мечтите на Джордж се разпръснаха като цигарен дим.

-      Те търсят теб повече, отколкото мен - заяви той. - Цял куп ченгета те търсиха снощи под дърво и камък. Бяха плъзнали като хлебарки по барбекю. Обърнаха болницата наопаки.

-      Но аз не съм сериен убиец. И когато го разберат, ще започнат да търсят теб за компенсация.

Джордж отметна плитките от лицето си.

-      А к’во ще кажеш да те оставя да отлежиш един-два дни в багажника? Докато не пукнеш от глад? После ще те стоваря пред участъка и ще им оставя бележка. По дяволите, може и просто да те закопая отзад и да си спестя бензина. Всъщност може да си спестя и месото за кучетата за две седмици, ако те прибера във фризера.

-      Сигурен ли си, че искаш да остана тук? - отвърна Уилсън. - Мога да направя куп поразии за два дни. - Разклати една кутия и ампулите с морфин вътре задрънчаха. - Струва ми се, че ще ми харесат на вкус.