Честотата на Шуман [bg]

-      Ако ти кажа истината, ще ме пуснеш ли?

-      Убеди ме защо изродът те гони по петите и може да ти се отвори възможност да излезеш.

Уилсън си даде сметка, че трябва да скалъпи някаква засукана история, за да се измъкне. И наистина я скалъпи.

-      Онзи червенокосият... гони ме заради една жена. - Замълча и реши да протака. - Май е по-добре да не ти казвам нищо - каза малко засрамено.

Любопитството на Джордж обаче вече се беше събудило.

- Давай, разказвай...

-      Вече казах твърде много.

-      Хайде де!

-      Нека просто кажем, че направих някои доста кофти неща.

Джордж пристъпи към багажника.

-      Какви? Кажи ми!

Уилсън отговори след добре премерена пауза:

-      Спах с жена му. Затова се опитва да ме пипне.

-      Поднасяш ли ме?

-      Истина е.

Умът на Джордж се изпълни с пикантни сексуални образи.

-      Биваше ли я?

-      И още как!

-      Какво стана?

Като ще е гарга, поне да е рошава, реши Уилсън.

-      Опъвах я на масата в кухнята, когато той ни свари. При това тъкмо свършвах. Бита сметана навсякъде и така нататък. Същински фонтан. Оттогава бягам.

- Ама онзи наистина изглеждаше страшно преебано! - ентусиазира се Джордж. Радваше се, че има с кого да го сподели. - Голям храбрец си, майката си е ебало! Или трябваше да кажа жена му си е ебало? Ха! По-голям храбрец и от мен! Изобщо не бих припарил до жената на онзи тип. - Представи си Висблат ядосан - ама наистина ядосан. - Ти си луд за връзване, пич!

-      Пусни ме да изляза - изстена Уилсън. - Малко ли неща ми се стовариха на главата?

Молбата му беше посрещната с пълно мълчание.

Уилсън надникна през дупките. Събеседникът му като че ли беше изчезнал. Внезапно се чу стон на огъван метал и Уилсън прояви достатъчно съобразителност да си сложи навреме слънчевите очила. Капакът се вдигна и свежият въздух нахлу в багажника. Последва момент на несигурност, докато лежеше по гръб, а над него се беше надвесил застрашително силует на мъж с растафариански плитки.

-      Толкова се радвам, че не си черен! - ухили се Джордж и измъкна Уилсън навън. - Изглеждаш адски зле, пич. Ранен ли си?

-      Последните два дни бяха доста напрегнати, от това е.

-      Личи си - промърмори Джордж, докато изучаваше госта си. В косата на Уилсън имаше засъхнала кръв. Дрехите му бяха на парцали. И нямаше обувки.

-      Чука кучки, а после тича презглава да си спаси живота. Пич, голям си тъпак!

Уилсън се олюля и Джордж го задържа да не падне.

-      Един черен винаги знае как да не си навлича неприятности. Особено когато става дума за кучки. Както и да е, аз съм Джордж Ч. Уошингтън. Нямам нищо общо с бившия президент, ако случайно се чудиш. Добре дошъл в дома ми - Вила дел Джордж. - И протегна ръка.

Уилсън я стисна немощно.

-      Приятно ми е да се запознаем. Аз съм Уилсън, идиотът, дето заседна в багажника ти. - Погледът му се спря върху двата големи добермана, които дебнеха в тревата. Изобщо не изглеждаха дружелюбни.