Честотата на Шуман [bg]

Резкият му тон ги накара да клекнат послушно и да млъкнат.

-      Тихо! - повтори Джордж. - Да не съм ви чул.

Беше необичайно животните да реагират по този начин, но в момента Джордж най-много се тревожеше да не събуди Телма.

-      Може пък тая кучка още да спи - прошепна той, докато вървеше на пръсти към вратата.

-      Защо не си на работа, по дяволите? - отекна глас отвътре.

Джордж се закова на място и си даде сметка, че играта е свършила.

„Жива е!”

Инстинктът му казваше да се омита, но външната лампа светна и вратата се отвори преди да е успял да вземе решение. Появи се едра чернокожа жена с ръце на кръста.

-      Попитах, защо не си на работа?

В отговор Джордж пусна най-сладката си усмивка.

- Сладурче-папурче! Няма да повярваш какво се случи.

Опита се да ѝ разкаже цялата история, но жена му изобщо не му повярва. Телма Уошингтън си имаше теория - стане ли беля, Джордж Ч. задължително загазва. Има ли работа за вършене обаче, Джордж Ч. ще си счупи и ръката само и само да се скатае. Има ли пари - независимо от сумата, - Джордж Ч. ще се опита да ги открадне. При Джордж Ч. нямаше нищо честно - а само лъжи. За нея той беше мързеливо, крадливо, арогантно шовинистично прасе.

Връзката им беше доста интересна.

Джордж не можеше да излезе на глава с Телма и затова не положи много усилия. Знаеше как ще се развият нещата. Затова след кратка разпалена размяна на реплики гласовете им затихнаха, както ставаше винаги. Крехкото примирие в домакинството на Уошингтън отново се възцари и светлината отвън угасна.

Двата добермана останаха обърнати към задницата на колата. Едното подуши багажника. Но въпреки че бяха неспокойни, кучетата не смееха да гъкнат. Мъжкият скочи на покрива на колата и ноктите му задраскаха по олюпената боя; песът се завъртя няколко пъти и легна с глава между лапите. Женската продължи да клечи нащрек и да се ослушва, без да откъсва поглед от багажника.

Свит в скривалището си, Уилсън чуваше движение отвън, но бе твърде изтощен, за да му пука. Главата го болеше и той напипа огромна цицина там, където си беше ударил челото в капака. Намести умореното си тяло сред картонените кутии, за да му е по-удобно, и се унесе в неспокоен сън.

Мъглата безшумно изпълни двора и скри всичко. Беше типична зимна нощ в Хюстън - студена и неподвижна. В далечината, откъм международното летище, се чуваха самолетите, които кацаха един след друг.